muhatadnes VIII

  Хм...м, на последния Мухарски събор в Клисура, приятелите от мобилна оптика „Прогед“ ( https://www.facebook.com/progledbg/ ), ми позволиха в някаква степен, да се ориентирам за състоянието на зрението поне на организираните риболовци от мухарската ни общност. Общото ми впечатление е, че повечето от колегите не знаят зрителния си статус. Тези, които го знаят, го определят изключително субективно, т.е. с неясни и описателни понятия. Някои осъзнаваха, че имат проблем, но не бяха направили необходимото, поне за изясняване на проблема. (Отделен е въпросът, дали биха искали да го решат или не). Имаше и трудни, дори, нерешими случаи, които не бяха от групата на мухарите. От видяното мога да определя три групи: Здрави, активно хора, които нямат реален проблем. Провериха се и вече са спокойни, че доказано, нямат очен проблем. Най-голямата група - тези, с рефракционните проблеми. Направо ще кажа – с решими рефакционни проблеми! С едни коректно направени очила, буквално проглеждат с два-три ред

  "Пилешка супа"... или близко до нея. Мила, ми напомни една смешна история.... Има такива моменти в живота, които пожелавам на всеки... Времето се разтяга и всичко придобива друг, вселенски смисъл.. В такъв момент няма никакво значение какво пиеш, защото нито е ракия, нито е каЙве - жива "Прана" е ! И не я пиеш ти..., а тя те пие!  ... Работих като "GP" в с.Арда/ Смолянско... Тогава се наричаше иначе, пък и работата беше доста повече... Няма да ми стигнат буквите, за да опиша, по колко линии и навреме, трябваше да се контролира статуса на хората и най-вече на селото. Една година изобщо не бях излизал от него. Наивистично смятах, че трябва да го излекувам от всички болести, завинаги..  /*Някой ден сигурно ще го опиша. Определено, има зощо/. Та, за "супата" ... Връщайки се от болницата в Смолян..., се отбих до аптеката в Смилян. Тогава, поради недостиг на кадри, се налагаше да го играя и аптекар..., с всички произтичащи условности покрай това. Дър

Да напиша нещо важно.... Сега, на празника, си намерих няколко мухи. По-точно - те ме намериха, като доплуваха до мен. Не видях мухари над мен, в близките стотина и повече метри, така че, мухите си ги запазвам по няколко причини. Първата - драматично различни са от тези, с които ловя. Не знам кой ги е правил и защо са такива, но може би е имал нещо пред вид, като ги е взел на Огоста. Втората : Допускам, че ги е изхвърлил от бяс, защото са крайно неподходящи ( *дано не съм прав!, според все още малкия ми опит и наблюдения за тази река и тези риби), и току що го е разбрал. Hе е могъл да го понесе! ;-))))) Трето : Решил съм да ги пробвам упорито, за да разбера логиката, (ако има такава). Междувременно, се надявам, някой да изОка.., че са негови. За да се видим, да изпием по една бира и направим разбор, кое как и защо работи или не работи. Ако се стигне до този момент, ще го компенсирам, с доказано работещи модели за тази и която иска река, дори за който иска бряг на реката, както е моде

Хм, рядко се коментира, ама днес буквално "вадеше очите"...  Точно като гларусите около рибарските кораби по морето.  Тук настана яко люпене... Последва атака, и от водата и от въздуха.  Стана много лесно, да се ориентира човек, къде да подаде.  Просто е - между лястовичките!  /Мухата може и да не успее да падне на повърхността  ! /

Вчера, един приятел, който до този момент беше далече от мухарлъка.../ имаше смелоста, престраши се и се топна/, ми зададе много логичен въпрос. - Защо твоят шнур е син?! Ловихме до тъмно, а той е миоп ( късоглед). Т.е. има затруднения в среда с намалена светлина . Направило му впечатление, че моят се вижда по-добре от неговия! Това ми подсказа, пак да подсетя за една особеност на чувствитлността на човешкото око, която, може хитро да се използва и по мухарски начин. Т.е. да превърнем дефекта в ефект, с реална полза. Окото през деня е най-чувствително към червено-оранжевото..., а при мезопични условия..т.е. при вечерното смрачаване..., чувствителността се измества към синия спектър. Т.е. Много по-лесно се разпознава синьото, отколкото червеното, което се е виждало по-добре до този момент. Нарича се "Purkinje shift" или "Ефект на Пуркиние". За колбичките - не стига светлина за да разпознаят цвят, и затова пръчиците поемат тази функция. Вярно, че те работят само в

  За неизбежното и плановете... или "Обратното на "нимфояда" Има една много естествена и проста, но гарантирано работеща формула. Че след N броя уж почивни, ама и доста напрегнати дни, ще дойде редът на отпускането. Очакваш го. Обичайният ритъм на битието е..., но си се съвзел и вече е с твое активно участие. Онзи „тънък“ момент, в който разбираш, какво ще се случи, разбираш, че не можеш да го избегнеш, приемаш го, като наистина неизбежно и без да чакаш – изпреварващо, го превръщаш в част от плана си... Толкова. Всичко отлично се самонапасва до пълна и непоклатима хармония... Материализира се тибетската поговорка, че : " Когато вали сняг, всяка снежинка си е на мястото".... Толкова пълна, че не ти остава нищо друго, освен, да чакаш чудеса! И те ще се случат. Обезателно ще се случат. Така и стана. ... Още с второто подаване, закачих бясна „американка“. Както казвах и преди – вече не са за ловене, а за обяздване. Като глътнали по една малка ядрена централа са. Т

Имам си нови папуци!  (благодаря на Ники "Никулдена"  https://www.facebook.com/riboloven.magazin.Nikulden )...и веднага ги манипулирах.( още не знае).  Малко боли сърцето и е остър психологически проблем... , но със стоицизъм, етапа с пробиването на нови обувки се преодолява! По-приемлив е етапът с прошиването на кечето... с прорез (направо катаклизъм!) и "потопени" конци. После, заливка с лепило и допълнителен обилно напоен с лепило шнур, за попълване на канала и защита на конците.  *Може да се окаже излишно, но е по-логично да се направи още в началото, когато чепикът нов, а не когато вече е се "разшкембил"...и да ми е притеснително да го нося на Мартуни (Благодаря Марто!  https://www.facebook.com/profile.php?id=100001283981077 ) в употребен вид.  Хм, да видим...имало ли е смисъл. ;-)

.....Тъкмо да допълня темата за болдото... във форума и тя изчезна...  Форумът във ФБ: Риболов на муха-fly fishing се оказа място само за картинки...! ;-))  Текстове, явно много затрудняват и не се толерират! Нещо повече - веднага се атакуват, кой с каквото може, за да не се появят втори път. Да беше от COVID 19, да го разбере човек, ама не.. До национална психология си е и няма да мине. Насила не можеш да дадеш!  Нищо де, тук ще разкажа една реална случка : И така : Преди време, имаше една такава реклама -“Какъв МЪЖ си ти?!”    Болдото – като “Malizia” 😉 (17/06/2013 г.)  ..ако живееш там ( прекрасна река в Родопите) и го нямаш – “Какъв МЪЖ си ти?!”   Цитат (автентичен!):  - “ТOзи риба – най-голям`. `Дето сега го извади.” - и продължи да пита, човекът, с пълно неразбиране, за това, какво правя с това въже за простор и леко съжалително, за това, как се опитвам риби да ловя.   – “На муха” – изломотих. Нямаше да ме остави, ако не получеше някакъв що-годе задоволителен отговор.  – `Ма ти

Хм...., Денис ми напомни една кратка пловдивска история - "сюжет -миниатюра", така да се каже. Случките от живота - такива, каквито са. Или 15 към 1. ... Между католическата църка и църквата "Света Петка" в Пловдив, имаше една мъничка тясничка, но много популярна пекарна. Направо си беше култова! Правеха уникални гевреци. Винаги имаше опашка, защото бяха много вкусни, особено когато са топли.  Никога не ги пропусках! Никой не ги пропускаше! 😉  Нареждам се и вече съм почти сит от миризмата на печен хляб, който ме е подмамил още от "Главната". Опашката бе около 15-тина човека- чинно чакащи материализирането на вълшебството от пещта. Съвсем, като на Божи гроб в Йерусалим 😉 -  в последните минути преди посрещането на "Свещения огън".  По спотаената възбудата, личеше, че ще е скоро. Всички знаят, че когато има много коли на светофара, "зеленото" е близо. И тук бе така, "ма, друго си е, лично да провериш!?  Един човек, се закол

З а Морфей (син на Хипнос ), Флекси, възглавницата и Денис. ... Закон на Паднос: „Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.“  Има, обаче, и малко по-различни, „закононарушители“, като Денис! ...  Внимателно пристъпвам половин крачка навътре, защо пред мен е ръб, а камъните са хлъзгави. Знам точно къде да подам. Хващал съм много пъти риби на това място, но този път беше важно да се случи от първия път. Има такива места в България- както казва един приятел: „No second chance” - рибите се вдигат само по веднъж.  Тук е, онази, която четири пъти, в четири различни по време, риболова все не успяваше да уцели мухата. Е, в повечето случаи, аз не успявах, да се удържа и засичах предварително, та и тя беше в рубриката „No second chance”. Лъгахме се взаимно!  Една от причините е....  Минута за реклама : ЛОШО Е, да са ви хубави очилата и да виждате рибите - все едно вода няма. Погледнато от друг ъгъл, полезно е, защото калявате нервите... или поне се опитвате.  Край на рекламата.  Т

Juliana Bratanova се чувства развълнувана. 9 февруари в 9:21 ч. · Най-накрая е готов 🙂 !!! След дълго време на подготовка и много, много работа, съм истински щастлива да ви поканя да разгледате официалният ми и напълно нов уебсайт 👉👉👉www.jbratanova.com https://www.jbratanova.com/ Наистина вложих сърце и искрено се надявам да ви хареса. На кратко: В уебсайта представям и предлагам висококачествени арт принтове на мои авторски произведения. Можете да се запознаете с моите непубликувани до момента “99 Rabbits" или пък с “66 Birds" 🙂 ! Скоро ще ви срещна и със серията “Waves". Най-новото от мен, може да следите в официалните ми фейсбук и инстаграм страници: https://www.facebook.com/juliana.bratanova.artist . Там ще ви информирам за творческите процеси, детайли за отделни произведения, възможности за отпечатване, свежи моменти от работното ежедневие, запознанства с “цветни"интересни хора. А на вас хора, благодаря ви, че работихме и работим заедно! ❤️Си