Случките от живота - такива, каквито са. Или 15 към 1.
Хм...., Денис ми напомни една кратка пловдивска история - "сюжет -миниатюра", така да се каже. Случките от живота - такива, каквито са. Или 15 към 1. ... Между католическата църка и църквата "Света Петка" в Пловдив, имаше една мъничка тясничка, но много популярна пекарна. Направо си беше култова! Правеха уникални гевреци. Винаги имаше опашка, защото бяха много вкусни, особено когато са топли. Никога не ги пропусках! Никой не ги пропускаше! 😉 Нареждам се и вече съм почти сит от миризмата на печен хляб, който ме е подмамил още от "Главната". Опашката бе около 15-тина човека- чинно чакащи материализирането на вълшебството от пещта. Съвсем, като на Божи гроб в Йерусалим 😉 - в последните минути преди посрещането на "Свещения огън". По спотаената възбудата, личеше, че ще е скоро. Всички знаят, че когато има много коли на светофара, "зеленото" е близо. И тук бе така, "ма, друго си е, лично да провериш!? Един човек, се закол