Тук ли....Тук е така... хлябът е кръгъл!
Пръстите ме засърбяха като го прочетох... Че ми беше пред очите... Тук ли....Тук е така... хлябът е кръгъл! Краят, или началото (зависи от гледната точка), на България... Опира в един водораздел – България от едната страна, а от другата – Чужбиния, от който потича реката. Дълга река, голяма, а началото и - метър на метър. Селото е малко по-надолу от махаличката, ама и то се вие около реката, че винаги са си били близки. Как не, нали са се родили взаимно! Зима е. Мирише на току що откъртена борина. Има очетлив, наситен нюанс на чамов пушек. Хм..., как хубаво се смесват, като отлежало уиски с пушеков дъх, ама някак не го пиеш, а го дишаш. И те опива, и още, и още... Обсебва те. В него си. Тихо е. Тъмно е..... и снегът кънтящо скърца под подметките. Бързам, все пак.., ама не се моря. Кислородът прескача кръвообръщението и директно влиза в мозъка - през ноздрите. Тук е така ... Чантата през рамо, изобщо не ми тежи. Всичко в нея е подредено и готово. /*Хм, забелязали ли сте, че подредени