muhatadnes VIII

(*заканвам се - ще е дълго!) с.... „Поповата лъжичка“.  Ще спазя правилото на рекламата , че... “Винаги е по-добре нещо да се покаже, вместо да се обяснява”. Е, приех предизвикателството и никак не съжалявам. Направих един великолепен риболов с главен герой - "Поповата лъжичка".  Сега ще разкажа. Има и няколко картинки.  Най-важното е, че се случва, каквото се очаква, а екшънът е просто неописуем...  Тук, бягам от рекламата - клипове няма, а как си струваше да има ! ;-)))))))))   Темата е много обширна, и това и е най-хубавото. Андрей от Украйна спомена, че лови и пъстърви с тях, (някъде по Словения). Подробности не сме обсъждали. Младши е попилял сельодките по Каспийския басеин с нея. Универсална примамка е - за много видове риби и много и различни условия. Бих казал, задължителна.  В случая, е по-важен подходът при направата и - просто, лесно, бързо, без, кой знае какви, напъни и умения в муховръза. Резултатът- супер ефективна примамка, с неизчерпам брой и видове дизай

Цитат т Г.М. "...:За тях е нормално да прегазят реката пред мен, за да си откачат нимфата, да извозват в краката ми, да вадят рибите по 30 мин., да ти говорят арогантно и надменно, да нямат никакво отношение към риболова на муха. " За "Gourmet"... и "излишните" неща.... Хм.. виждам го все по-често... Успоредно с пъпкуването на нови мухари. Нещо, като с броя COVID 19 тестовете и броя на позитивните... Колкото повече теста се правят - толкова повече са позитивните. Логично е, нали? Чудя се, дали го прихващат от някого - видяли са, кой и как го прави или спонтанно се ражда от манталитетната среда в която живеят. Учи се от пример, а не от четене и приказки. Тези мисли са изкопали огромна дупка в съзнанието ми... и всеки повод ( въпросното арогантно прегазване), който дори малко се доближава до нея, събужда болезненото усещане за сбърканост и изкривеност и безнадеждно пропадане. Хиляда пъти повтарям, че на реката се ходи, когато си в хармония и омиротворен! Са

Тези дни, си мокрих мухите по реката. Почти всяка от суха, става мокра, от там - раздърпана (парадоксално), но без да престава да лови. Накрая – смяна.Трябва да имаме уважение към рибите и себе си, все пак. Ловя в ритъм с малки, но приятни изненади. Реката е бистра, тънка и свежа. Чувствам я, натъпкана с риби. Кефя се. Настига ме един екипиран момък. - Добър ден,… леко е припрян и умишлено ме настига. Тъкмо понечих, да избягам, ама късно го видях. - И за теб, да е така добър, като моя!.. Кокетнича, без да добавям нова информация в изречението, за да няма повод за нов разговор - оттървавайки се. Но, не.., младежът се спря и започна да подрежда най-любезните думи, които знаеше. - За първи път съм с мухарка на рекатата. Иначе съм блеснар, ама днес съм с мухарка. Виждам риби, но не мога да ги хвана. Нещо бъркам, вероятно. Дали ще ми помогнеш? - директно в десятката ! Както твърди един приятел ….лепят ти се! Е, предпочитам рибите да ми се лепят, но…к`во`т – тако`а. Изгледах го, още веднъж…

Веско ми я напомни, с една Hardy`s Marquise ( *"учена" въдица-мухарка за флайфишинг от канонична марка )  Мухарка като пръстен  ...е една хубава история, за една очарователна дама - от сой.  Д-р Б.К. (*вече е на едно по-добро място) на която "се паднах", като стажант-лекар. Беше с изключително присъствие и балансирана като поведение по впечатляващ начин. Непринуденото и благородството задължаваше всеки, да общува в нейно присъствие с най-добрата си страна. Намираше времето и мястото на всичко, което и попадаше в обсега. В това число и за недисциплинираните стажанти.  Всеки път, ме удивяваше с екзактните си фрази и елегантен, подкупващо-„печелещ“ изказ, които винаги съдържаха един втори план на повествование, който през цялото време те държи в колебание, дали това не е първия. ;-) Умееше да живее във всеки миг. Имаше мъдростта да знае, коя е, къде е, какво прави, с кого го прави и най-вече как трябва да се прави, за да e с максимална полза за всички. При нея всич

Че, „Работата е времето между два риболова“, се знае отдавна…  Още преди да си си отворил очите - в понеделник, вече знаеш как ще ги затвориш, или по-точно, как няма да успееш да ги затвориш в петък, защото в събота, ще си на реката, а нощем ще „ловиш“, макар още да не си стигнал до нея….   - “Идвам“ – бе кратката реплика, произнесена в 22.00ч., която се превежда като..: „…съвместен риболов, на другия ден, на около 350 км.- в едната посока. В 7.00 трябва да съм там, а вечерта, след минимум 12 часов интензивен риболов, да съм се прибрал, минавайки, вторите 350-360 км по тъмно)! * Направи го един приятел, преди дни)! Така е, с „нашего брата“. Не е от сега. И не се вижда никаква надежда, че това някога ще свърши. Колко нощи не сте спали, защото ви предстои риболов, а? Колко пъти превъртате плана за деня, още вечерта, и все нещо премисляте, преправяте, променяте, а това, което хич не ви се получава, е да накарате стрелките на часовника да се въртят по-бързо. Колкото е желанието ви да

Това съм аз, Венелин Съйнов /Лино/   ..учил се да рисува в Художествена гимназия София, 1986та диплома от НХА, специалност Илюстрация и оформление на книгата.  Книги с илюстрации, много корици, картини в галерии и близо 30 години в рекламни агенции като Creative и Art директор /извинявам се за чуждиците/.  Възпитан в артистична среда от широко скроени хора и много, много приятели.  Първо - цветни рисунки, акварел и после нещо по-така - акрилни бои в любимия формат - квадрат.  Изложби 1993; 1997, 2005, 2010, 2013, 2014, 2016, 2017, 2018, София и Варвара.  Заедно с картините се появиха риби и птици от дърво, а сега допълнени с кобинация на метал и други материали.  Надявам се до месец да се видим на ново излагане и вярвам, че ще ви хареса.