Аромат – домат! Тук ли? Тук е така.../ *продължение/
Тук ли? Тук е така.../ *продължение/ Аромат – домат! След опияняващият мирис на, току що изваден от пеща ръчен хляб, вторият е този, на пресния автентичен, селски домат. Откъснете не домат, а едно зелено листо. Смачкайте го между пръстите.. Затворете очи и.... вдишайте! Няма друга такава сила, която с две молекули, ще успее да ви извади от ежедневието и да ви запрати в детството. Да се видите по къси панталони, с нашарени от коприва крака и с несломимото си хулиганско любопитство, заровeни в градината. Този аромат е съизмерим с инстинкта за оцеляване. /*Не случайно парфюмерийната промишленост е превзела и управлява света с ароматите си!/ ... Веднага разчетох лукавия поглед на Д-старши. / Хм, едва ли беше дошъл само за това!?/ Беше стоял пред врата поне половин час – спазвал си реда. За къде да бърза?! Висок, "сух", жилест, як българин, кой знае защо, се беше самозапратил в този край, където България свършва. Така и не разбрах, каква беше историята, ама ей на, беше си нам