За Морфей (син на Хипнос ), Флекси, възглавницата и Денис.

За Морфей (син на Хипнос ), Флекси, възглавницата и Денис.

... Закон на Паднос: „Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.“ 

Има, обаче, и малко по-различни, „закононарушители“, като Денис! ... 

Внимателно пристъпвам половин крачка навътре, защо пред мен е ръб, а камъните са хлъзгави. Знам точно къде да подам. Хващал съм много пъти риби на това място, но този път беше важно да се случи от първия път. Има такива места в България- както казва един приятел: „No second chance” - рибите се вдигат само по веднъж. 

Тук е, онази, която четири пъти, в четири различни по време, риболова все не успяваше да уцели мухата. Е, в повечето случаи, аз не успявах, да се удържа и засичах предварително, та и тя беше в рубриката „No second chance”. Лъгахме се взаимно! 

Една от причините е.... 

Минута за реклама : ЛОШО Е, да са ви хубави очилата и да виждате рибите - все едно вода няма. Погледнато от друг ъгъл, полезно е, защото калявате нервите... или поне се опитвате. 

Край на рекламата. 

Три „фалс-каста“..... и виждам, как мухичката полита точно където искам. Каца фино на повърхността. С лукаво поклащане се понася по правилната хранителна пътечка към правилното място. Идва критичният момент – мухата навлиза в мястото на очакваното кълване. Напрягам - не, отпускам мускулите на ръката и тялото, за да реагирам мигновено. 

Между другото, това е важно - от спорта е. Виждал съм колеги в крайно напрежение, което им пречи да засекат навреме. Отпускането е решението! Малка хитрост, но работеща! Концентрацията е пълна. В този миг- друго не съществува. 

Вече виждам, как съм я хванал, макар още да не се е показала...и.и.....и усещам мустака на любимия си котарак, който нежно ме побутва, че е време да ставам. 

Вече час обикаля, горкият и скучае. Крайно време е! Хич, не му е до моите напрегнати риболовни сънища! И друг път така ме е будил, но успявах, да си довърша риболова. 

Ставаше, като прекъсване на филм от рекламен клип. Научиха ни, да се обстрахираме от клипа и успешно да поддържаме и съпреживяваме сюжета, след рекламата - несанкционирано, да отнемат най-ценното – времето от живота ни! ... 

Това не бе достатъчно. Телефонът зазвъня някак неочаквано и тревожно притеснително.“Рекламният клип“ се удължаваше. Няма начин, да не вдигна. 

Поглеждам – Денис! Да, Денис-Кричимски.... 

- Док, излизай, пуснаха водата! В реката си нали!? 

В реката съм, Денис, макар, да съм в нея, с леглото и котката си – Флекси! Държа, и въдицата, и котката и се опитвам, да не се подхлъзна, пристъпвайки сантиметри напред, по хлъзгавите камъни... Добре ме прадупреди! 

 - Добре, Денис, излизам....Няма как, щом казваш. Както винаги си пределно, навременно грижовен! Благодря! 

Сега ще изчакам, да ми звъннеш, като я спрат, че да грЕбна котката и право в леглото- под възглавницата, че да си хвана най-после „митичната“, иначе, за пети път ще ми се размине! 

Жив и здрав! И все така... 

Две бири, вече са ми в ръката..., за да ги отворим на брега на третата велика река „Въ Чъ“. 

(Макар, че този път, пак, не Я хванах, заради едно звънене на телефона! 

Ама.., щ`ти разправям, като се видим! ;-)) 

 К.Б. 04.04.2021 г.