muhatadnes VIII

  Едно отлично приложение на топ-технология с реални полза за ежедневието ....още повече мухарското! Едно отлично приложение на топ-технология с реални полза за ежедневието ....още повече мухарското! ChromaPop от SMITH OPTICS ( https://blisterreview.com/gear-reviews/what-is-chromapop ) - оригинално решение за увеличен цветови контраст / по много хитър начин!/ в съчатение с поляризация и мека тоналност в кафявия спектър... Е, ще добавя, че в момента при вносителя има намаления. А отделно, ще благодаря на мобилна оптика "ПроГед" ( https://www.facebook.com/progledbg ), които се постараха пак да са на висота!

За който не се е сетил...  Нека, поне е красиво! Има една история, как рибите все отбягвали мухата на един голям мераклия, да хване най-голямата риба. Легендата доразказва, че просто е бил пушач, а пъстървата `ич, ама наистина `ич, не харасва тютюневите изделия....`; Ма, хора разни...., после - що не кълвяло?!   Чел съм го по книгите... и съм съгласен.  Историята е за времето, когато са си сглобявали цигарите на място. Пипали са тютюна с ръце, а после мухата. Но на мен, веднага ми прозвуча като девиза на ВИФ : "Всяка гънка е загубен мускул!" ... Може да се преведе и по мухарски..  Логиката е малко по-друга, но крайният резултат е същият - как, да не се съглася !

  Тук ли? Тук е така.../ *продължение/ Аромат – домат! След опияняващият мирис на, току що изваден от пеща ръчен хляб, вторият е този, на пресния автентичен, селски домат. Откъснете не домат, а едно зелено листо. Смачкайте го между пръстите.. Затворете очи и.... вдишайте! Няма друга такава сила, която с две молекули, ще успее да ви извади от ежедневието и да ви запрати в детството. Да се видите по къси панталони, с нашарени от коприва крака и с несломимото си хулиганско любопитство, заровeни в градината. Този аромат е съизмерим с инстинкта за оцеляване. /*Не случайно парфюмерийната промишленост е превзела и управлява света с ароматите си!/ ... Веднага разчетох лукавия поглед на Д-старши. / Хм, едва ли беше дошъл само за това!?/ Беше стоял пред врата поне половин час – спазвал си реда. За къде да бърза?! Висок, "сух", жилест, як българин, кой знае защо, се беше самозапратил в този край, където България свършва. Така и не разбрах, каква беше историята, ама ей на, беше си нам

  Пръстите ме засърбяха като го прочетох... Че ми беше пред очите... Тук ли....Тук е така... хлябът е кръгъл! Краят, или началото (зависи от гледната точка), на България... Опира в един водораздел – България от едната страна, а от другата – Чужбиния, от който потича реката. Дълга река, голяма, а началото и - метър на метър.  Селото е малко по-надолу от махаличката, ама и то се вие около реката, че винаги са си били близки. Как не, нали са се родили взаимно! Зима е. Мирише на току що откъртена борина. Има очетлив, наситен нюанс на чамов пушек. Хм..., как хубаво се смесват, като отлежало уиски с пушеков дъх, ама някак не го пиеш, а го дишаш. И те опива, и още, и още... Обсебва те. В него си. Тихо е. Тъмно е..... и снегът кънтящо скърца под подметките. Бързам, все пак.., ама не се моря. Кислородът прескача кръвообръщението и директно влиза в мозъка - през ноздрите. Тук е така ... Чантата през рамо, изобщо не ми тежи. Всичко в нея е подредено и готово. /*Хм, забелязали ли сте, че подредени