"Пилешка супа"... или близко до нея

 "Пилешка супа"... или близко до нея.

Мила, ми напомни една смешна история....

Има такива моменти в живота, които пожелавам на всеки...
Времето се разтяга и всичко придобива друг, вселенски смисъл.. В такъв момент няма никакво значение какво пиеш, защото нито е ракия, нито е каЙве - жива "Прана" е ! И не я пиеш ти..., а тя те пие! 
...
Работих като "GP" в с.Арда/ Смолянско...
Тогава се наричаше иначе, пък и работата беше доста повече... Няма да ми стигнат буквите, за да опиша, по колко линии и навреме, трябваше да се контролира статуса на хората и най-вече на селото. Една година изобщо не бях излизал от него. Наивистично смятах, че трябва да го излекувам от всички болести, завинаги.. 
/*Някой ден сигурно ще го опиша. Определено, има зощо/.

Та, за "супата" ... Връщайки се от болницата в Смолян..., се отбих до аптеката в Смилян. Тогава, поради недостиг на кадри, се налагаше да го играя и аптекар..., с всички произтичащи условности покрай това. Държах аптека! Продавах лекарства.. Правих отчети, и проче... Пълен "конфликт на интереси"..., погледнато от днешия ден, ама имаше смисъл, да ви кажа. Хората бяха доволни, ама на мен ми идваше "нанагорно".

Това е една друга история...

Да се върна на първата. 

С аптекарката бяхме приятели вече, включително и с прителя на аптекарката... Докато вършим работата, с избора на лекарства..., изпадаме в приятен философски разговор за живота и всичко покрай него... Минава час, минават два... и както си пием благо каЙвето..., приятелят скача, като ужилен от пет стършела едновременно...!!! Пребледная от рязкото ставане..., та чак посегнах. да търся "Амбу"-то... Питам: 

- Какво става, бе човек... Какво се е случило?  /Тогава нямаше мобилни телефони и нищо не беше звъняло. / Звъняло му беше съзнанието и може би, съвестта. По-спешност!

- Обясни ми, бе човек?! Не ме дръж в напражение. Свикнал съм, ама няма нужда! Наистина, ме притесни!

- Спешно трябва да се върна в Смолян! - кратко и ясно...и абсолютно непоколебимо.

Какво се оказа... По това време, той се подвизаваше като поддръжка на местния басейн в хотел Смолян... И понеже си хортувахме сладко, сладко. В един момент зацепи, че беше оставил затоплянето на басейна включено!

Покрай сладката приказка - бяхме се пренесли от кафето в хотела - в аптеката в Смилян../доста над крайното време за затопляне/. Ей, тъй на, като продължение на раздумката... 

Връщаме се... и какво да видим.. От басейна се изпарява облак като от вулкан / или като от топла пилешка супа! ;-)/... 4-5 човека, вместо да плуват, се държат за перилата и дишат тежко..Ама много тежко! Какво ти плуване... Почервенели яко.. и аха да обърнат очите... Почти като във Велинградска баня.... / за която също имам една смешна история/...

Малийй.... каква беля...Аха, да се споминат... 

Е, тогава за първи път видях басейн от външната страна, с всичките му филтри и системи... - оснастка, почти като на подводница...

Ей, Хараламби, къде си сега, бе човек?!.. Не съм те виждал от години...
Кого забрави днес ? - заради най-ценния момент - от днешния ден - сега и тук, независимо кой си и къде си!.... 

Такива ми ти работи...

Ценете дните си...
Нищо, че на някой може и да му стане малко " извънредно" от "пилешката супа"...  

"Извънредното" прави дните ни!

К.Б.
/10.'21/