muhatadnes VIII

Че, „Работата е времето между два риболова“, се знае отдавна…  Още преди да си си отворил очите - в понеделник, вече знаеш как ще ги затвориш, или по-точно, как няма да успееш да ги затвориш в петък, защото в събота, ще си на реката, а нощем ще „ловиш“, макар още да не си стигнал до нея….   - “Идвам“ – бе кратката реплика, произнесена в 22.00ч., която се превежда като..: „…съвместен риболов, на другия ден, на около 350 км.- в едната посока. В 7.00 трябва да съм там, а вечерта, след минимум 12 часов интензивен риболов, да съм се прибрал, минавайки, вторите 350-360 км по тъмно)! * Направи го един приятел, преди дни)! Така е, с „нашего брата“. Не е от сега. И не се вижда никаква надежда, че това някога ще свърши. Колко нощи не сте спали, защото ви предстои риболов, а? Колко пъти превъртате плана за деня, още вечерта, и все нещо премисляте, преправяте, променяте, а това, което хич не ви се получава, е да накарате стрелките на часовника да се въртят по-бързо. Колкото е желанието ви да

Това съм аз, Венелин Съйнов /Лино/   ..учил се да рисува в Художествена гимназия София, 1986та диплома от НХА, специалност Илюстрация и оформление на книгата.  Книги с илюстрации, много корици, картини в галерии и близо 30 години в рекламни агенции като Creative и Art директор /извинявам се за чуждиците/.  Възпитан в артистична среда от широко скроени хора и много, много приятели.  Първо - цветни рисунки, акварел и после нещо по-така - акрилни бои в любимия формат - квадрат.  Изложби 1993; 1997, 2005, 2010, 2013, 2014, 2016, 2017, 2018, София и Варвара.  Заедно с картините се появиха риби и птици от дърво, а сега допълнени с кобинация на метал и други материали.  Надявам се до месец да се видим на ново излагане и вярвам, че ще ви хареса.

Един ден ловихме с един приятел от рано сутрин...  Хванахме каквото хванахме.. Стана обяд и отидохме да похапнем и побъбрим.  Връщаме се понатежали, помързавели..и със забавени мисли и реакции - ефект на блаженство от хубавите кебапчета и шкембето...  Виждам реката и прочитам пет шест перспективни места. Най-доброто е отсреща, непосредствено пред един избутан напред бетонов блок. Вървейки, избирах местата през които да мина, защото не беше много плитко... Държах си горния край на гащеризона плътно и така- от камък на камък... стигнах.  Първо подаване - яка закачка... ама в истинска дебела риба! Уф че `убуу..Вадя я с кеф.. и снимки, пози, снимки, пози...Връщам я... и пак така... Прекарвам нимфата по същия път за да закача втора такава. И пак - снимки пози...  И както си снимам, ми прави впечатление, че двата камъка, които ми помогнаха да стигна дотук, просто ги няма... Брегът ми е на една ръка разстояние, ако реша да бера зелени къпини...от надвисналият над водата гъст, недружелюбен к