Неудържимо...

... С нетърпение, очаквах промяната. Стига е валяло само през уикенда! Да, де, къде къде по-добре е да вали през седмицата, вместо в почивните дни. Но, ... Онзи отгоре много се грижи всички да са доволни, и в този смисъл, прави подърък на рибите.... Добре, няма да се сърдим... И нашият ден за подаръци ще дойде, някой ден.... Някой, някой... `що да не е днес?! Как ще си получа подаръка, ако не отида до реката да го взема? Логично, нали?!.. Мятам въдицата в колата, чантата на рамо и... И се оказвам под един зелен купол от дървета с нежен, прохлаждащ бриз.. и непреразказваем шум... По-точно милиони шумове, смесени в неподражаем природен коктейл от живост, напрегнатост, развитие, страсти, градеж, дебнене, успокоение, трели на птици, подвикване на соколи и всякаква твар – всичко оплетено в точно дозирана пропорция.. - всичко си е на мястото.... А като казах, за правилното място и време – И аз бях там, ядох пих и се веселих,... упс.. това беше от една друга приказка, кояте не е моя. Аз ще ви разкажа за моята. Пак така започва .. със задоволяване на целия копнеж, едномоментно – на точното място, в точното време с точната „лъжица и вилица“... ! Този път всичко си беше наред...и предстоеше! Реката – ниска, лек цвят, добре, де - не толкова лек... на ръба на допустимото, но все пак допустимо... Този цвят автоматично ме насочи към най-тънките бързеи. Винаги съм ги харесвал. Най-вече за това, че те са мястото за изумително интересни кастинги... Всеки път по-трудни и по-сложни. Всеки път с провокация към уменията ти и опита ти. Хем да подадеш, хем това да не пречи на засичането! А като знам, че почти във всяка втора-трета „чаша“ има по рибка... Няма нещо, което да ме откаже от тази сложнотия! Невероятно е! Виждате първата снимка... Водата на места беше по два пръста, което изобщо не пречеше на пъстървите да се кефят на „`жакузито“. Вярно, че в началото не взимаха при първо минаване на мухата,.. но с напредване на времето... атаката от първо изтичане стана приоритет! Няма такъв кеф, вярвайте ми... Рибата можеш да пипнеш с върха на въдицата.. и всичко се случва пред теб.. Особено красиво бе в слънчевите петна... Съвсем като на кино! Вижда се изстрелването, посоката, атаката, огъването на красивото шарено тяло, взимането, скока след засичане.. Бе хипнотизираща красота, ви казвам, истинска, неподправена красота. Най-интересното бе, че наистина рибите се бяха пръснали по бързеите.. Там бяха заради насекомите... на облаци над бързата вода. Трябва да питам, някой знаещ , защо баш над бързата вода, пустите му насекоми, държат да си снесат яйцата, вместо на тихите...Над бързите води имаше десетократно повече насекоми спрямо тихите..?! На реката бях в ранния следобяд... Както и очаквах, рибите бяха активни и навсякъде. Където и да бръкнеш – риба. Вярно, че големите ги нямаше, но за тях.. друг път ще напиша. Сега само се кефех на съчетанието и наличието на всички необходими фактори за успешен риболов. Всъщност риболовът май остана на втори план.. Първото и най-важното беше, че станах част от всичко това. Естествено, нормално и пълно... Когато си тръгвах, едни полицаи ме питаха „ Има ли проблем?“, защото в 22.30... още не си бях тръгнал от реката. Как да се сетят, че има нормален човек, който би седял в тъмното по такъв повод. Разбирам ги, макар, че вече трябваше да се свикнали, с откачалките... Няма да се увличам... ще ви кажа само, че присъствах на многочасов спектакъл от летящи във въздуха риби, гонещи и хващащи мухите във въздуха. Многократни атаки от една и съща риби на една и съща муха ! Като вълци, преследващи плячката си гонеха мухите...но във въздуха! Невероятни гледки, казвам ви! Цели риби над водата !... Някои скачаха на над половин метър височина! Как нямаше профи-оператор от Нешънъл Джио... да види какво значи природен екшън! Имах голям проблем... не успявах да подавам на всичките риби, които виждах, че мога да хвана! Нямаше как... сам бях и не успях да се превърна в многостаночничка. Две ръце, една въдица – толкоз! Но ... този ден ще го запомня. Вадих риби от дупки по 10 х 10 х 10 см... гънки на отсрещният бряг ! „ Този участък, със сигурност, щях да го пропусна“ - бе репликата на младежа от снимката., когото настигнах по реката. Бързо го убедих да престане с тази нимфа...Той не се съпротивлява дълго. Набързо се преоборудва.. и тръгнахме да ги скубем като моркови. Чух и още една реплика, която ми подсказа, че има и друга полза от срещата ни.. „Разбрах,че нищо не съм правил както трябва за да се получи..“ или нещо такова. Съжалих го, зашото прочетох познат стандарт : Чудесно обзаведен младеж, нахъсен, дисциплиниран и готов да навлезе в нещата... ,но си оставил включен телефона... По който, естествено, изведнъж го лишиха от най-важното, заради което беше на реката...Тръгна си непосредствено след интродукцията...Изобщо не му позволиха да дочака спектакъла. Някой по телефона, който изобщо не знаеше за какво става въпрос, взе решение вместо него! (*Намекнах му, какво предстои, но май не можа да си го представи) Това, може би, е все пак добре, защото последващите сцени, не бяха за неподготвени хора... Май, да, добре беше ,че си тръгна... Пожелавам , му, следващият път – първо хапчетата... и после, да остава.. иначе е риск. Моооого голям риск, да тегли един шут на телефона си и следващият път като тръгне да мухари.. изобщо да не се сети за него! Това е. Не си носете телефоните, ако искате нещата да са истински,...и да отнесете със себе си това, заради което сте дошли на реката. Не ги носете! Просто е ! Природата "избухва"!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рило-Родопско препускане...