Всичко е в цвят и плува, пълзи, хвърчи и мърда...
Това видях - това споделям...
Рило-Родопско препускане...
...или "Има и такива дни"
Миналата неделя ходих на риболов.Станах в 3 и половина. Пътувам в нищото. Пристигам преди да съм разбрал. Обувам си новия гащеризон. Влизам в реката. На петата крачка усещам, как единият ми ботуш се пълни с вода. Нивото на изненада и бяс състезателно се надпреварват, кое по-бързо да превземе мозъчната ми кора. Рано сутрин е - почти тъмно и мъгливо. Влязох и излязох - вече бесен, тръгвам да го лепя, а рибите ме чакат. Нали затова станах толкова рано! Дишам дълбоко и бавно... Броя до 100 и повтарям броенето. Сядам в багажника. Отварям пакета с лепила, ножици, шкурка, шпатула и най-вече голямата кутия с търпение. Колко ли е останало в нея?! Изведнъж, разбирам, че задачата от неприятна - стана нерешима! Осъзнавам, че е производствен дефект... А как да стигна до Пловдив, за да го върна в магазина? (Вече) Мисля бързо, какво може да се направи днес и по-възможност, сега – веднага! Преобличам се, стискайки зъби. Изстъргвам останалото полепнало търпение …
Коментари
Публикуване на коментар