Всичко е в цвят и плува, пълзи, хвърчи и мърда...
Това видях - това споделям...
Малък /Тунджански/ социален етюд
Коледа е. Навред е напънът за „приключване“ заради края на годината. Все едно, тази е поледната, а друга никога вече няма да има. Превъзбудата за празниците е превзела съзнанието. Всичко постъпателно и методично придобива пренапрегнат вид, което рязко превръща приятното очакване, в нещо противно, уродливо и човеконенавистно… Някак изчерпва толерантността към индивидуалния балон в които се движим и живеем…и уж ни държи като общество. Но… усещам и друго… (*Повечето около мен, не се досещат…) Тънка свежа и зелена подсъзнателна линия е! Тази, която подсказва значението на обратното броене… до… е, знаете до коя дата. Каквото и да се случва, наоколо, знам, че има още един план… и той е много важен. Всяка сутрин изпитвам трепет от факта, че денят, макар едва забележимо, но става с едно грахово зърно по къс. А това значи….Е, знаете какво значи. Ей ги, къде са мухарките – знаят, че ги гледам и вече ги мисля! Хем чакам, Контрата да из-О`ка култовата реплика -"ШПЗ"!("Широка полян...
Коментари
Публикуване на коментар