Малък /Тунджански/ социален етюд
Коледа е.
Навред е напънът за „приключване“ заради края на годината. Все едно, тази е поледната, а друга никога вече няма да има. Превъзбудата за празниците е превзела съзнанието. Всичко постъпателно и методично придобива пренапрегнат вид, което рязко превръща приятното очакване, в нещо противно, уродливо и човеконенавистно…
Някак изчерпва толерантността към индивидуалния балон в които се движим и живеем…и уж ни държи като общество.
(*Повечето около мен, не се досещат…) Тънка свежа и зелена подсъзнателна линия е! Тази, която подсказва значението на обратното броене… до… е, знаете до коя дата.
Каквото и да се случва, наоколо, знам, че има още един план… и той е много важен. Всяка сутрин изпитвам трепет от факта, че денят, макар едва забележимо, но става с едно грахово зърно по къс.
А това значи….Е, знаете какво значи. Ей ги, къде са мухарките – знаят, че ги гледам и вече ги мисля!
Хем чакам, Контрата да из-О`ка култовата реплика -"ШПЗ"!("Широка поляна замръзна!" ), която по значимост и възбуда може да се сравни единствено с "Le Beaujolais nouveau est arrivé!" ("Младото божоле пристигна !").
Хем пред очите ми се въртят списъците за всичко, което е нужно да подготвя за откриването…
Успоредно с това, си припомням разни случки от реките и риболовите ни по тях… Има такива забавни етюди, че седнем ли да ги опишем, бая дълъг ситком ще излезе….
Има кратки и ярки етюди, един от които ще разкажа сега.
…
Мястото е р.Тунджа… на Ханово. Любимо място на всички риболовци в района. Има бент. Има и голям дълбок вир. Как да не чучнеш на брега, пък "каквото-такова". А "такова"-то се случва методично, независимо дали си или не си добър риболовец. Дашна е реката там, знаете. Хем е постоянно тормозена, хем пак е дашна… И то - много!
Станали сме рано и след тричасово гълтане на магистрала, щръкваме на брега. Брегът е висок. Вижда се целият вир. Слънцето току що се е показало, за да огрее освен реката и вече накацалите дежурни риболовци.
Освен обичайните, имаше и една група от 5-6 местни дечица. Две от тях бяха „по-мерни“ от другите. Щяха да риболовстват! Едното си беше типично описваният персонаж в литературата тип- „бабаитче“. Набитак, малко топчест, някак на „баклавички“, с една глава над другите.. и леко напомнящ прототипа „Мишлен“.
Знаете, че има една възраст в която едните се развиват по-бързо, другите по-бавно. Тези високите, някак естествено заемат позицията на лидери. В гласовете им, макар и още тънки, вече личи обработен словоред, не търпящ възражение. Кратко, семпло, но ясно и категорично говорене/ и вероятно, действие ;-)/. Липсата на конкуренция ги прави удивително смели и категорични, независимо от това, дали имат или нямат основания за това.
Движиха се на облак… Той с главно `Т` отпред, а след него, характерно подтичваха другите…, че никак не е престижно да изоставаш от групата. Виждаше се, как цялата група реагираше и се държеше като един общ организъм. Странно изглеждаше това същество… голямо, като Несси, със способността да се разтяга по пътеката… От друга страна, си беше като стоножка, макар и с по-малко крака. А главата, е, то е ясно… беше на бабаитчето, което със строг поглед контролираше поведението на общото им тяло. Отплеснах се, ма така си беше… честно. Виждали сте такива местни групички…Хармонизирали са се по всичко и наистина реагират и всъщност са едно същество, с пълният комфорт от общото им израстването в малката им добре позната среда.
Другото, което имаше на брега, беше един мургав овчар, с нещо като гега, на която се подпираше по характерен начин. Вписваше се идеално в пейзажа, макар после да разбрах ролята му. Мърляв си беше, но имаше нещо лукаво в погледа. Подвикваше на овцете, но едното му око все към върбата гледаше. Хем говори с децата, хем не пропуска да врътне главата и да прецени.
Наобиколиха го и във въздуха увисна незададения въпрос. Гледаха го изпитателно в очите, а той започна да се почесва там където не го сърби. Чудеше се как да постъпи… и не намираше думи… Поведението му – беше се предал…
- Бай, „еди си кой“ ( сори, че не му помня името) -Какви са тези!? Казвай бързо!
Явно, гледката никак не се връзваше с всичко, което бяха виждали на този бряг. Не им се вписваше. Виждах изненада, едва удържимо любопитство и остра нужда от мигновен отговор!
А отговорът продължаваше да се бави… Почна да се поти човекът, въпреки, че си беше хладно сутринта. Настана неловка напрегната тишина. Бабаитчето, временно се беше отказало от лидерската си роля…и неловко се чудеше, аджеба, как да разреши ситуацията…
Стана ми забавно…. Помогнах.. Попитах овчаря….
-Къве ли?! Как беше нивото на реката тези дни.. Имаше ли слука…?!
Чу се как всички въздъхнаха с обща въздишка…
Обърнаха се едновременно към мен, все едно слядяха топка на тенис турнир. Концентрацията им беше пълна. Нищо друго не съществуваше.! Очакваха бърз "ретур" . Заоглеждаха екипировката ми сантиметър по сантиметър.
Започнаха много да внимават какво ще си говорим!
Изломоти нещо невнятно…,че не ставало… Трудно било.. но с мухарката щяло да е друга работа….- Нали ви казах- беше се предал.
Е, тук рязко се издигна над земята. Думата “мухарка” рязко му постави пагони на генералисимус и му върна авторитета.
Децата добиха смелост и започнаха да го разпитват какво е това мухарка.
Обърнете внимание – не питаха мен, а него…,който бе потопил един стъклопластов телескоп с плувка, като детско юмруче, за да го вижда, както го виждаше на повече от 20 метра от мястото, където го беше метнал.
Хъката-мъката, освен думата май, нищо друго не можеше да каже за мухарството… Освен да цъка с език… и това направо изнерви и почти взриви групичката.
От седмото небе се пльосна по очи до рухналият му рибарски авторитет на местен капацитет.
Пак тръгнах да го спасявам…
- Мухарката, така и така… Шнурът,… затова няма плувка… Мухите.., Пък подаването.. и после засичаш и после пак подаваш, ама трябва да застанеш на такова и такова място, защото… И после.. и така и така… - Олекна му, че му свърших работата…
Продължавах да се усещам като нещо отвън, зад някаква невидима стъклена стена. Хем им говорих и обяснявах, ама те го чуваха някак от към овчаря…. Все едно той говореше и обясняваше. Той, горкият съвсем беше забравил за овцете… А плувката напълно се беше разтворила в съзнанието му. Гледаше пред себе си в една точка и "бъг-аво" се усмихваше. Може и да чуваше, не знам, но беше "замръзнал" - "син екран"!
Както си говорих, не бях спрял да се дообличам и подготвям линията… Вързах муха и обявих, че вече се вижда края на компресирания курс по мухарство…
Точно тук и сега стана най- смешното и трогателното…
Бабаитчето, както си говорихме, грубо ме прекъсна… Изненада ме с решителността си!
- Ти от колко време ловиш така?! – Внезапно мина на “ти”! Върна си бабаитлъка. Пое нещата в свои ръце, така да се каже…Замислих се. Принуди ме бързо да сметна… Общувахме, някак в ритъм и трябваше да спазя ритъма… Усетих, че трябва дам отговора си в точния такт! Подчини ме, пустото му бабаитче! Овладя отново ситуацията! С един прост въпрос!?
- От повече от трийсет години… - Едва успях, в последния възможен момент, да дам отговора!
Настъпи пауза за осмисляне на стойността на времето… Чували сте, че времето е пари… Е, точно се виждаше оценяването му.
Всички глави от многочленното му тяло се обърнаха в синхрон / като на "Сампрас - Агаси" ;-)/ в очакване на поредния ми "ретур" .
Беше по нисък, но успя да ме огледа и прецени бавно и изчерпателно от върха на ботуша до очилата на шапката… и отсече!
- ЛИЧИ ТИ!..... – направо ме черпи с авторитета си! Призна ме! О, Боже, колко съм ти благодарен…. Хем смешно, хем, … как да кажа – Етюд, малък социален селски етюд с неочакван край, /ще го нарека…./
Изведнъж, всичко си дойде по местата…Всеки по себе си! 
Бабаитчето си върна властта и отново зауправлява дългото си тяло, което заприпка доволно около и след него.
Доволен бе, че успя да реши поредния проблем, / и без да има компетенциите за това! Ето, че може!/ Защо да не е доволен!
Аз весело замислен тръгнах да си мухаря…
Обърканият овчар, внезапно се сети, че е овчар и хукна да си управлява овцете…
Това, в което съм сигурен, е че напълно беше забравил хвърлената си из шубраците на дашната Тунджа, въдица. Въдичарските му знания се бяха изтрили - безвъзвратно, както и авторитетът му на местен риболовен експерт.
...
Цветно е покрай мухарството... Не мислите ли?!
Та, колеги…
Подсъзнанието си работи на мухарска вълна с наближаването на заветната дата, колко и тежко и напрегнато да е ежедневието… и еженощието!
- Бъди готов!
- Винаги готов!
Д-р Косьо
/21.12.2024 г./
п.с.
Тук Съби може да добави : -" И аз бях там. Ядох, пих и се веселих... и мога да разкажа..."
Коментари
Публикуване на коментар