Изненада.. (по мухарски) или „Двата стола… и между тях...“

Тези дни, си мокрих мухите по реката. Почти всяка от суха, става мокра, от там - раздърпана (парадоксално), но без да престава да лови. Накрая – смяна.Трябва да имаме уважение към рибите и себе си, все пак.
Ловя в ритъм с малки, но приятни изненади. Реката е бистра, тънка и свежа. Чувствам я, натъпкана с риби. Кефя се. - Добър ден,… леко е припрян и умишлено ме настига.Тъкмо понечих, да избягам, ама късно го видях. - И за теб, да е така добър, като моя!.. Кокетнича, без да добавям нова информация в изречението, за да няма повод за нов разговор - оттървавайки се. Но, не.., младежът се спря и започна да подрежда най-любезните думи, които знаеше. - За първи път съм с мухарка на рекатата. Иначе съм блеснар, ама днес съм с мухарка. Виждам риби, но не мога да ги хвана. Нещо бъркам, вероятно. Дали ще ми помогнеш? - директно в десятката ! Както твърди един приятел… лепят ти се! Е, предпочитам рибите да ми се лепят, но…к`во`т – тако`а. Изгледах го, още веднъж… Мухарка, такъм, шнур, ботуши и т.н. - компромисният вариант на БФЦ. Нищо изненадващо. Обща екипировка, съвсем прилична, с доста мухарски липси. Нещо не е наред. Виждам колебание и несигурност. - Дай да видя, мухите, с които ловиш? Вади една нова, девствена кутийка с 15-20 мушища…, които … представете си, са буквално натъпкали кутийчето с размера си. - Такива поръчах.. - започна да се извинява. Подходящи ли са? Стават ли? Добри ли са?‘Ма ти сериозно ли?!.. Поглеждам го в очите и натъртено изричам присъдата – НЕ, НЕ СТАВАТ ! Биха станали за някой много голям распер, след диета, и то ако не си е доспал и е твърде гладен, и търси нещо за хапване „по спешност“./*От последните ми срещи с прощъпулниците, още ми горчи… Нещо говорим на различни езици. „Тайминга“, също е друг. Нетърпеливи са. Искат всичко сега и веднага и да е момче. Като репликата на онзи младеж: „Да ми кажете, как се лови на муха, ама, ако може, по-подробно“. Или другият, който се зачуди, "дали да не си купя и аз една (!) радиостанция". Хубаво било, да има.!? Е, как да стане? Губя търпение, и аз. Връзката придобива изкривен характер, колкото и да си толерантен и търпелив.Този път, обаче, беше по-различен. Обясних му едносрично, че риболовът си е супер, че просто трябва да упорства, но с мухи, които ще хванат, а не с тези, които старателно е подредил в кутията си. Просто, ясно, лесно изпълнимо решение, продполагащо да се разделим, да ловим, по-живо по здраво.Стига приказки.>Мухите ли? Малко ме стреснаха - имаха умопомрачителен вид. Правени са от бодър, ентусиазиран китаец, който е решил да преизпълни нормата още в четвъртък, за да се докара на шефа си. Очевидно материалът не беше негов, за да е толкова щедър във връзването. Направо, самият китаец ме гледаше от кутията. Едни яки куки, вероятно, 20-ки, но за 200-300 килограмови моруни, като им гледам дебелината.И едни такива цветове, баш за края на февруари – (*китайската нова година)… , пък, и в потресаващи комбинации…, за да е хубав и весел празника, де..Бавно стана, но много се притесних… Трябваше, за пореден път, да разруша куп старателно градени представи и убия още една погрешна схема…Тъжна и мнооого неприятна дилема. Що, точно мен спря да пита, да му се не знае и младока.. ;-( За мен избор няма – казвам си му направо, пък той… колкото и както поеме. Последните, с които правих това упражнение…’ич не поемаха… Просто взаимно се разочаровахме. Затова казвам, че ми остана лек "горчив привкус". Ама "Онзи" отгоре, ги усеща тези работи и не спира с изпитанията. Вътрешният ми глас ме спираше…ама… - Добре, първо… ето ти тези…Тази ти е за.. Тази – за и тази- за сега. Вържи я.- Ама с кой възел ги връзваш. Този повод, добър ли е, че в една книга пишеше, че… - А смазката? Тази ли е най-добрата, че аз взех една, ама тя… Млади момко, ако можеше да четеш мисли, би замлъкнал поне за седмица. Не го гледах в очите, за да не повредя нещо Все пак съм възпитан, донякъде. Връзвам му мухата, смазвам я и се напъвам да съм глух, за да не чувам въпросите, които валят… Любезни, внимателно изречени, с куп извинения - тип „.. аз да не преча, обаче да попитам..“ с приветлив и максимално сдържат тон.- Заставаш така, кракът леко напред.. Върхът на въдицата да е до водата.. Плавно ускорително изтегляш назад... ( *- Ама стопа на колко часа да е, защото на едно място казват… ) ….И подаваш на най-бързото течение – баш по средата..( по прецизна артикулацията на думите си, никога не съм имал в живота си! ) Момъкът прави някакви замахвания и докарва мухата на метър от желаното, а то е на ….два! Поех дълбоко въздух… - Трябва така да подадеш, че мухата да падне първа... и после местиш върха на въдицата, наляво, срещу течението… и го оставяш ниско, докато проследяваш плуването на мухата за да не избразди. Ей, там трябва да ти клъвне.Гледам и виждам как нищо от това, за което говорим не се случва. Повтарям. Май, се почувствах като на Клисурски сбор – вместо река – гола поляна и трева без риби… Гледам и виждам само линията и неслучването на каста…- Трябва така да подадеш, че мухата да падне първа…. - Да, разбрах… Опитвам се.. ;-))) – Засмя ме! И той се нахили.И докато пречихме на въдицата да работи, взе, че се закачи една риба…, ама се откачи веднага - проспахме засичането. Очите му станаха широко отворени… Гледаше и не вярваше, че нещата, след цяла неуспешна сутрин, започват да се случват… - Аз много благодаря! Колко много научих ( *за десет минути!?) Много съм благодарен. Да не отнемам повече време…Да не преча,`ма така ми е неудобно. Продавате ли мухи ? От къде са си ги купя… - Не, не продавам. И теб съветвам, да си ги направиш…, ама такива с които да ловиш.Докато отварях кутията, младежът отново се впечатли. Видя повече от 50 мухи накуп. В неговото кутийче имаше десетина- петнайсет. Спри се… ето виж. Отворих всичките си кутии… по елечето.. Две от тях са с по страница допълнително… от големия размер… Общо 5. Бройката - не мога да броя дотолкова.Зениците скриха ирисите. На тяхно място засия калкулатор.- И всичко това, като го умножа по 2.0 - 2.50 …(*Чак сега разбрах, колко „Сейдж“- а и „Харди“-та нося по джобовете си..– искрен беше. Личеше му. И пак понечи да благодари…- за трите мухи, с първата от които вече имаше едно кълване… И най-вече, една хваната риба.
- Ами,…аз такова, подарихте ми мухи…И аз да предложа… (Какво да предложиш, бе младеж. То бива, бива любезност, ама твоето някак идва малко в повече….) - Ами, да Ви предложа ( *мина на „Вие“) … да си изберете някоя от моите !!! E, тук вече не издържах…! Е, мъничко ме заболя корема…., от изненада и от смях, разбира се… - Бъди здрав и пак така любезен, младежо…! Дано, тази спонтанност и искреност, те направят добър мухар. Предпоставка е! Само не забравяй, че мухарството иска убeдeност и решителност, а не : „ …защото не стана със спинига, взех мухарката, за да опитам“… Тръгнеш ли с две въдици на реката…, ще е като „с двата стола… и средата...“. Даже повече…, дори единият да е останал вкъщи.., пак пречи на другия! Жив и здрав, и до нови срещи на реката! Д-р Косьо

Коментари

Популярни публикации от този блог

Fly F version of Murphy`s low

Много красив Жокер!

За мухарството и Purkinje.....