Филип-един от тези странни хора, които...

...имат сетива..и ги използват!

 

...усещам топлината в гърба си... 

Есенното слънце успява да сгрее кръвта ми, а все още приятно топлата морска вода му помага... Раздишвам си. Поклащам се леко, безтегловен, разтворен в морето. Мислите се отдалечават и само дъхът ми свисти през шнорхела. 

Бавно поемам въздух и се готвя да сляза надолу. Там няма ежедневие... Задържам дъхът си и освобождавам духът си. Водната повърхност е набраздена и прободена от слънчеви лъчи. Интересна е гледната точка, така с главата надолу :D Пулсът се забавя с всеки метър. Вече не махам с плавниците. Звуците са особени. Лежа на дъното между два камъка и чакам да мине някоя хубава риба. Слабо течение ме поклаща лекичко на ляво, а после на дясно, сякаш съм морски метроном и пулсирам в кръвобращението на морето. Пълно е с любопитни мъници, а там в сенките, край камъните помръдват с големите опашки, но е време да поема нагоре. 

 

По пътя към повърхността, се връщам в реалността, Движенията ми са равномерни. 

Отново спирам да махам с плавниците. Поемам въздух и го задържам в дробовете си. 

А след това се прераждам в море...