Зелени домати....;-)

Мухарство и ... зелени домати ! ;-) Има връзка! Сега ще обясня. Снимката е на Соте-то!
Здрасти, Соте.... напомни ми една прелюбопитна случка. ... Един приятел ми сподели една река с добри пъстърви. Добри, но не по цялата река, а на точно определено място - два/три вира. Ходихме с него няколко пъти. Един ден, реших да я проверя сам. Мястото не е тайно, но все пак, са малцина, които знаят какви изненади крият тези няколко места. Имаше, макар и единични, пъстърви 40+! Подготвен с точните мухи, изчакал точното време, се отправям на точното място! Таман пристигам и какво да видя... - вече има една паркирана кола. Една мома е разпънала одеалце... и се пече. Куче сновеше между реката и нея, а недалеч един момък си размахваше шнура... Имам предвид - мухарския ;-) За моя радост в разочарованието, момата даваше признаци на отегченост и намерение да си тръгват. Момъкът знаеше, че предстои вдигането (активиране на рибите за вечерното кълване) и въпреки, че личеше, че е тук отдавна, изобщо нямаше такива намерения. Ами сега?! Нито да да се втурна, нито да оставя нещата така - все пак, местата са само тези 2-3 .., а времето за риболов -твърде ограничено. Младежът бе опоскал вече горното и бавно вървеше към долното ;-( Не съм се обличал никога толкова бързо! ;-) Паркирах така, че да не ме чуят и видят.. и не разбрах, кога се оказах, в пълен екип и "заредена" мухарка, на долния вир... После, като анализирах ситуацията, се оказа, че рибите вече изобщо не са присъствали в плана ми..!? Важното бе, да опазя тайната. Правех се на разсеян и някак механично правех кастове (подаване с въдицата) - жизнено важно бе да запазя и територията на тайната, за да изчакам появата на пъстървите. Нарочно не гледах към реката, пък и да гледах - нищо нямаше да видя. Нещеш ли.., младежът остави мухарката и взе едно наелоново пликче. Взе да се навежда периодично и се насочи към мен. Чак тогава забелязах обилно количество саморасли домати, наоколо... Вярно e, че бяха още зелени, но за туршия си бяха екстра.. Огледах се - около мен имаше обилно количество... Младежът упорито ме приближаваше, както си беше в екип за мухарене. Каква ти риба!? Почти изпаднах в паника, от невъзможността да го отклоня от "доматения път", водещ към реката. Ами сега?!!! Напълно обезумял - и аз хвърлих въдицата настрани, наведох се, вдигнах един наелонов плик от земята и се втурнах да обера доматите около мен и най-вече покрай вира. Тръгнах насреща. Чувал съм за такава тактика за гасене на пожари - "насрещен огън"! (*От моята позиция вече се виждаше, че рибите се раздвижват!) Незнам дали съществува по-доброжелателен, по-мил и по-учтив и по-всеотдаен човек, от мен в този миг! Приветливо поздравих, обясних старателно, как съм се впечатлил от решението му, да набере домати, вместо да мухари... И нали съм втурнато услужлив, ето, набрах известно количество- за да му помогна.Кокетничейки и гледайки го право в очите, му подадох плика. Следях неотлъчно погледа му, в желанието си напълно да го манипулирам. Младежът се втрещи от неачаквано облялата го благодат и неочакваната, напълно непонятна мухарска саможертва и извънмухарска съпричастност. Едвам промълви..: .- "Абе нямаше нужда, наистина... !.. " "- А,а.а.а... има, има, и още каква има, само ако знаеш ?!!! " ;-) и упорито дообирах останалите стръкове, особено близките до вира. Сърцето ми щеше да изскочи, а стоях, все едно по - естествено поведение, от това да береш за някой мухар зелени домати, е най-обичайната и едва ли не, задължителна мухарска практика, подробно описана във всички книги по мухарство. Стисках палци, да не вземе пък, от неочаквано избила учтивост, да се втурне още повече - така да се каже, да ми помогне в помагането му! Та, такива ми ти работи, Соте.. Случката си бе - театрален етюд, ама от живия живот... ;-) Дeвойката, се беше облякла вече. Кучето въртеше опашка, доволно, че ще си тръгват, а младежът, след много колебание и неуспешни напъни да разбере, всъщност, какво точно се случваше..., бавно тръгна към нея. В погледа му прочетох, че разбира, че нещо не е така, ама така си и тръгна - с чувството за непълност, въпреки неочаквано сполетялия го подарък - торба зелени домати... ;-) Аз пък, не смеех да се върна към мухарката, преди да се убедя, че решението му да си тръгне е необратимо. Рибите се вдигаха, че даже и се чуваха вече. Благодарен съм на каката... много помогна! Е, вече можем да си дойдем на думата... Рибите излязоха и до тъмно се наловихме - Взаимно..!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Fly F version of Murphy`s low

Много красив Жокер!

За мухарството и Purkinje.....