- Още ми е изтръпнала ръката...(Съби)

Няма нищо за разказване! Почна се с кефали. Расперите не показваха с нищо, че са там докато не почнаха да излизат едни дребосъци по 30-на см. По едно време водата в далечината се раздвижи и .... Учудих се как мога да подавам толкова далече ;-) На третата проводка с поповата и БААААМ.Борбата продължи около 20-на минути понеже се стремеше да се набие в бързея. Тези минути не мога да ти ги опиша.... Адреналина на МАХ и се молех да издържи влакното 0,20. Няма да ти споменавам, че ръката ми е още изтръпнала. Съби.
Продължението: Има какво да добавя... Благодаря, на Съби, че "наля масло в огъня".. ;-) Бях го планирал, ама си е друго – с мостра! Кутийката ми пръщи от "попови лъжички" за распер, в разни варианти. А меракът ми, да ги употребя – още повече! И така - втурнах се към нещо малко по-различно от пъстървите - расперите! Ах, тези распери! Колко пъти съм ги хващал нощем, няма да ви разказвам - вместо овце, броя распери, еле пък преди пътуването. Най-после...На реката съм, за да установя, че от чисто, ясно синьо небе, също може да се изсипе пороен дъжд... Такъв, който, баш за случая, да потопи рибите поне половин метър надолу. Е, случи се. Загубих около час, докато се усетя, че не навсякъде чистото небе обилно полива...(*Много е кофти, да отидеш на реката, преди да си си изчистил градското съзнание! Обезчуствяват ти се сензорите за ефективност на риболова. Тази тема винаги ме е вълнувала и я смятам за много важна!) Преместих се, но късно. Не виждам нищо - само установих, че водата е по-висока и по-мътна. - Здрасти, Съби, Къде остави распера, да попитам...? По данните на Съби - острова. Ама остров няма. Водата е над него. Т`ва е. Започнах да търся място без водорасли, ами какво да ви кажа, почти няма такива! Толкова бурно са се развили водораслите, че са направили дълбоки коридори, от дъното, та чак до повърхността. Че и лежат на нея, неоставяйки никакви съмнения, че отдолу е гора! Тук там имаше по някое петно без подводни храсти... Е, те ми трябваха, ама ми трябваше и специален мухарски мерник, за да ги целя– че бяха по петдесетина сантиметра - до метър, свободно разхвърляни по повърхността. Силна вода, висока, течение. Отвреме навреме покрай мен минава откъснат храст... и ме бута. Бе, не е най-комфортните позиции за риболов. Но, това е... Има ли распери – има! Каво повече ми трябва?! В почти всеки прозорец имаше по рибка. Хм... не рибка, а рибище.. от половинка – нагоре! По други реки, бих им се радвал, като на трофеи, но тук това са дребосъците.;-) И не са распер! Тръгнах да търся. Тук – там.. `Айде пак нагоре, надолу... Реката се попроменила. Тези места съм ги газил неведнъж, но сега е по-висока и дъното е съвсем друго. Нямам време за експерименти - почти се е стъмнило. Сега ме е яд, че не снимах залеза... Страхотно изглеждаше, с много фин, леко розовеещ цвят, особено отразен от водата. Ама, на – от бързане и желание за риби – не снимах, а можех да хвана хубави кадри. Затова казвам, че човек трябва да отиде на реката с изчистено съзнание, а не да и донесе затормозения си мозък! И друго - никога да не поставя предварително краен час на риболовния ден! Започнах "промишлен" риболов на клен, между – 500-1200-1300 г. Бяха се събрали на едно по разширено място... и взимаха с приводняването. И друг път съм коментирал, че Тунджанските кефали за по-тежки от другите. Незнам как става, но половинките тежат като килограм, а кирограмовите – два! Такива мощни риби отдавна не бях ловил. А като добавя и "салатата" с която, ща-неща, излизат.. Познайте, – още на първите 15 минути имах тежки съмнения, че ще си легна, минимум с аспирин или нещо по тежко от противовъзпалителните. Распери хванах, не само в сънищата си, а и наяве... но дребни. Да, за Тунджата са си дребни – 30 до 40 санта си е бебешок. Така и приключих – с един обилен дъждовен душ, накисване и бродене по коридорите на Тунджата. Голям распер видях, но на непостижимо разстояние. Един път се завъртя и толкоз. Обикновено, чат-пат бухат, тук и сега - не!? Странно...,а знам,че ги има. Ден втори: След тръпката от "ден – първи", нямаше как да не повторя. Имах план и той включваше голям распер! Т`ва е ! Реката: водата е пак така – нагоре и пак така – една идея по-мътна от вчера. Да, ама това за мен беше добре, защото е обяд и виждам, а не като вчера – почти нощ, а водата - „оловна“ и "огледална". Видях една „бухане“. Оказа се чутовен клен, който едвам извадих - от "зеленчука" прокрай него. Овчарят пред мен, седеше на столчето си и беше се вкаменил като паметник. На първите три минути, вече имах 5-6 риби, всяка от които огъваше яко шибучицата. Как да не се вкамени, още повече, като гледа как всичко хванато се връща...;-)Виждах пълния смут и незададените му въпроси във въздуха помежду ни. :-) Но, времето не чака. Бързах, да си намеря расперските места. Имам едно "дежурно" за распер място. И аз се вкамених, като видях една позната триъгълна перка, плавно да минава - като делфин, се обърна на около десетина метра от мен в бързото течение... - Е, да де, за теб съм дошъл...Здрасти, аз съм ! Подадох почти мълниеносно. Как съм водил, ще видите от снимката. Това е "Цената" на проводката за распер без презерватив...;-( Само заради водата не замириса на печена мръвка. В тази връзка. За който не е ловил распер - основна грешка е да забавите или направо спрете прововодката, кагато видите, че расперът започва да я преследва! Никога не го правете - гаранция, че ще го откажете!
Кръг - потегли за миг към мухата... и се отказа... Не повтори! Което ми е малко странно. Обикновено не се отказват така лесно, обратно – настървяват се. При третото минаване на същото място се закачи голям кефал. Моят приятел вече не е там... Продължих надолу, да му търся роднините. Тук распер, там распер.. Няма ги.. Минах доста голям участък. Изключително подробно го проверих. През метър, през два... през три. Нищо! Намерих едни риболовци. Питаха ме как е. `ми казах им – вече ме наболява ръката, но от клен, а искам да хвана распер. -Иди ей там, надолу, вчера един от нашите е хванал няколо ей такива (по 30 см.) - Абе хора..`къв е то`я размер за распер, бре... Осъзнайте се! Искам да хвана голям! - Е, искаш ...( и започнаха дружно да се смеят.. ) ама големият распера е хитър! - Аз ли не знам, бре... Нали идвам тук вече, да не казвам колко години, а вас ви нямаше, между прочим!?... Както и да е... подминах ги, колкото да не се дразня...Нещо много ме дразнят тия отворковци... с по 7-8 въдици с тапи.. и комфорт на циганин с десетачка зад ухото. Намерих една огромно поле с насадени кефали по кило и малко. Видях ги от високия бряг. Подадох от високото, за проба, и веднага хванах. Слязох и ги надърпах - като моркови. Продължих да търся распер, но вече срещу течението. Е, намерих.. три – четири от онези, 35-40 ските. Разбрах, явно няма да е днес. Нищо де, те и малките се държат като големите. Искат същото подаване, същата проводка. Атакуват със специален заход. Хвърлат пръски, риби скачат над водата... Екшън си е, макар и с по-малък мащаб. Смених мястото... Ей, тъй - за пълнота на проверката. И като се почна! Пак клен до клена, ама не от дребните, по-кило! ;-) Ще ви го спестя, `щот` и без това няма да ми повярвате. Само ще кажа, че се ловиха на най-посещаваното място и на най-лесното, възможно за подаване. `Се едно си ги поръчал по каталог и са ти ги доставили. Съотношението клен/распер обаче значително се промени в посока распери. Това даде надежда, че нещо може да се случи... Е, случи се. В последните минути и на последните места, които бях предвидил да чекна. *Нали ви казах, никога не слагайте краен час на рибилова! Допуснете ли го - автоматично сте приключили с риболова в момента в който сте си го помислили! Останалото е чиста имитация! Знам си го, че е хитър и лукав... и това определя, къде точно ще стои. Мислете по расперски. Знаете: Трябва да има бърза вода. Трябва да има обратно течение. Трябва да има подводен ръб. Трябва да има и дълбока и плитка част едновременно. Трябва да има дистанция, за да не ви види. Упс..ссс! Тук сбъркахте! Мястото е на не повече 3 метра от мен - въдица и половина! Но... бонусът е в "анатомията" на реката – водата тече под огромно дърво и е направило два чисти водни канала. Останалото е, криеща ме, водна леща. Бързото течение е пред дървото, а под него е бавното - тихата част. Бонусът е, че и клоните ме крият и мога да приближа незабелязан. Правя го. След толкова много дълги кастинги, познайте, дали е лесно да подам на три метра, но много внимателно и акуратно. Някак си, успявам. За миг времето спря или по-точно се удължи за да събере всичко възможно в едно - дупката във водата, обръщащата се, почти във въздуха опашка и най-вече зейналата паст, в която някъде пропадна "поповата" ми лъжичка... Не се колебах – засякох, но.. знаете, едно е, да засичаш на дистанция, съвсем друго е наблизо... Получи се, въпреки недодяланата ми засечка. Там е, ами как да го извадя от дупката.. ?!.. Водраслите – къде са. Посоката?! Не се дърпай! Дърпа се, не се дава... Още малко, не не натягай.. Плавно, моля, ... Не бързай.. Сега е моментът, който чакам... толкова дълго... Ето, готово! - Дишай, дишай... Не ти бе, распере, аз трябва да дишам... , че забравих! Рапорт – даден/ Рапорт приет! - така да се каже. Исках – получих! Видях - Отидох - Хванах! Кеф! Т`ва е, момци... Кефът е на макс. Сега ми предстои тричасово пътуване и "тапата" преди София, ама пък ще имам време, да осмисля още веднъж всяка секунда и милимунда от случката. Нека се нервят другите, аз си имам кеф за вечеря... К.Б.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рило-Родопско препускане...