Рило-Родопско препускане...

...или "Има и такива дни" Миналата неделя ходих на риболов.Станах в 3 и половина. Пътувам в нищото. Пристигам преди да съм разбрал. Обувам си новия гащеризон. Влизам в реката. На петата крачка усещам, как единият ми ботуш се пълни с вода. Нивото на изненада и бяс състезателно се надпреварват, кое по-бързо да превземе мозъчната ми кора. Рано сутрин е - почти тъмно и мъгливо. Влязох и излязох - вече бесен, тръгвам да го лепя, а рибите ме чакат. Нали затова станах толкова рано! Дишам дълбоко и бавно... Броя до 100 и повтарям броенето. Сядам в багажника. Отварям пакета с лепила, ножици, шкурка, шпатула и най-вече голямата кутия с търпение. Колко ли е останало в нея?! Изведнъж, разбирам, че задачата от неприятна - стана нерешима! Осъзнавам, че е производствен дефект... А как да стигна до Пловдив, за да го върна в магазина? (Вече) Мисля бързо, какво може да се направи днес и по-възможност, сега – веднага! Преобличам се, стискайки зъби. Изстъргвам останалото полепнало търпение от дъното на кутията. Намирам местния магазин, но не намирам табелка с работно време. Питам минаващата наблизо метла, с циганка, закачена на нея..- „А..а..аа.! Никой незнам. Он` са възрастни хора и ке отварАт, кога` щат...“. Беше и събота. Нямах избор. Зачаках. Стана почти десет. Докато чаках, през прозореца на магазина видях, да виси един гащеризон. Прецених, на око, че е като моя номер. В следващият миг - усещането ми бе като при риболова на пъстърва. С крайчеца на окото усетих ,че нещо се случва , а случването е вдигане на пъстръмка.. - едва уловимо, не си сигурен, че изощо е било - няма доказателства, ама е било... знаеш, че е било. Точно така улових една сянка зад прозореца, въпреки рефлекса от стъклото. Скочих и се залепих за него, като дете на витрина за сладолед... за да видя гърба на отдалечаващият се, към дъното на коридора, магазинер. Разтропах се убедително. Както се отдалечаваше методично и безвъзвратно... се обърна и също така методично и безвъзвратно се заприближава към вратата. Толкова методичен беше, че за миг си помислих, че няма да спре. Идва чичкото и ще мине през мен и вратата, без да я отваря.... - Така и така, протече ми гащеризона - искам нов , 43 номер. Питам се, дали е анимационен герой или все пак ме чува - никакъв белег на лицето, че е видял чул или е усетил, каквото и да било. - ”Имам, обаче е само 45-ти номер". - изненада ме, че изобщо проговори, но тутакси приключи разговора - пак така, безвъзвратно, както само той си може. Усетих как мигновено станах прозрачен и вече не ме вижда! Но пък аз почти видях - как заключва вратата, независимо, че не бях излязъл! - “Ами този, който виси, е май баш като за мен... “ - опитах, поне малко да го трогна. Не се усмихна, а знаеше неустоимия повод за усмивка. (*за който щях да разбера след малко) - “Да, така е, но ако са ти обърнати навън ходилата...ще ти стане, защото на този са му залепени ботушите наобратно - левия е на десния крачол, а десния е на левия !!! ;-)))) Е, точно такъв отговор нямаше как да очаквам! Да се смея ли, да плача ли...?!...Както и да е.... Разбрах, че драмата само за миг спря, колкото да стане още по-гадна.....за да даде още часове риболов за убиване. Направих план и карта на вероятностите - къде в района, би могло, да има решение на моя случай - 20 км., Зона – 30 км., Зона... 50 км... зона... и.и.и..... И аз като чичкото ... методично.. Първи магазин – (*пак чаках!) - „Да имал съм, ама вече не се търсят и не зареждам, но ... като отидеш ...*еди къде си .. можеш да опиташ местните кюфтета – страхотни са .. Най-добрите са, да знаеш. Заради тази храна съм тук.. От Хасковско съм. Чак тук стигнах, заради пуста натураална вкусна храна... „ Бе, не ме вълнува храната ти, моята храна е друга... и и трябва гащеризон!... Втори кръг....- Спирам пред магазина. Няма никой – заключен е. Виждам близка, работеща автомивка. Един младеж спира да мие и идва. Докато вървеше, с две думи му обяснявам. Отиваме до вратата – повдига постелката пред вратата на магазина, взима ключа (!) ;-) отключва. Влизам преди него, за да спестя време, и виждам всичко, което не ми трябва... Благодаря, омитам се и пак броя до 100.. няколко пъти...даже наобратно... Виждам, току що, самообразувал се пазар - събота било. Десетки сергии - на всяка, по много от "какво ли не". Засичам да стърчат 7-8 директни телескопа.. Вече нищо не очаквам, ама все пак, да видя.. И виждам – евтин, но нов, преметнат гащеризон, баш моя номер! Правя се на спокоен и незаинтересован особено. Вътрешно смятам, не часовете и минутите, ами и секундите... без гащи и риби. Почваме да се пазарим...,ама он`я не се дава. Аз пак напирам, той пак така. Отсвирих го - наглееше - цената - теглото в злато! Реших да направя следващият кръг 50 км-овия - пак толкова щеше да ми излезе, като пари. Тръгнах, но се сетих за кюфтетата... Вярно е, че имаше опашка. Мразя опашки! На всичките места, на които се предлагаха имаше опашки! И без това, нещата вече се бяха провалили, нека поне провалът да не е нагладно. - "Три кюфтета моля"... Беше прав! Страхотни са – вярвайте ми! Никога повече няма да ги пропусна, ако минавам оттам! С лют червен пипер! Страхотия...! Направо усетих колко дълго време са ми липсвали! Всъщност, във въздуха имаше повече кюфтета отколкото въздух.. , но тава си беше част от магията – кюфтетна сауна на открито - един вид.., ама всички и се радваха.(*когато продавачът ми обясняваше как да намеря мястото за кюфтетата, го питах, дали няма по-прост начин...Е, каза: И гледай пушека! И затова беше прав, да му се не види и "отворкото"!) Дойде ми дюшеша и ищаха.. Върнах се при пръчките... - Давай, най ниската цена, и няма да се пазаря повече. Ама вече явно бях много по-благ или блажен, незнам. Човекът почти веднага свали от цената. Аз свалих още, въпеки, че обещах да не го правя... и ...си "стиснахме ръцете". Нататък е ясно. Наврях се в най-мръсната река, от всички в които съм се топвал напоследък - ребра, гръбнаци (вероятно, тъмната страна на кюфтетата!), клони, бидони, пластмасови парчета и деформирани алуминиеви съдове, обувки - предимно десни!? , джапанки - различни размери, цветове и с различна давност. Пликове, дрехи, старателно завързани чувалчета с оригинални връзки - характерни за района - вълнени боядисани ръчно, гайтани в типични цветове (!), чували и всякаква друга мизерия- част о която свободно плуваше в основното течение. Други части от нея плавно се завъртаха около всяко препятствие, сякаш оценяха мястото за последната си спирка. Кофти...! Повечето места вече бяха заети....! ;-( Риболов и риби?! – Да, имаше,.. Не познавам реката, но успях да прелъжа няколко пъстърви и клена... След всичко дотук.. сякаш някой друг ловеше, а аз го гледах. Не беше много добър! ;-( Има и такива дни.. ...
п.с. Точно в тази случка е култовото: "- Извинете, искам да попитам. Къде е магазина...?" - Е...., как да ти обЯсним ?!!!!. Ке трEа да попиташ..." ...а как изглежда конфликтът между бавнотечащите мисли, добронамерения спонтанен рефлекс за отговор и невъзможността за вербализация - оставям на въображението ви..... Е, все пак, беше преди 10 ч... в събота...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Твърде хубаво беше, за да продължи дълго...