Разписване и на ниската вода...

Противно на очакванията, реката се оказа, ниска, на места – критично ниска ! Противно на очакванията, рибите пък, се оказаха активни – на места много активни! И друг път съм попадал на подобна ситуация, но нали очакваме всеки път да е различно… `та предизвикателството си беше налице. По-точно на вода, доколкото беше останала. Тази река винаги ме е изумявала с потенциала си. Както каза, колегата от предишния репортаж: „Това място, със сигурност, щях да го пропусна!“ А какво да кажа за днес, когато това се отнасяше за почти всички места по реката?!... „Тази река, със сигурност, щях да я пропусна!“ – перефразирайки : Да я пропусна ли, наистина? Никога! Познаваме се от много години.. и се обичаме! Дълго мислих схемата, по която да я "разчепкам". Вярвайте ми, и ма значение, особено, ако видиш, че въпреки ниското ниво, има наредени 4-5 коли по възловите изходни точки към реката. При тази ниска вода да са тук ми звучи леко съмнително (мечтано време за токаджиите! Между другото, вечерта една съмнителна кола,САМО ПО ГАБАРИТИ (!) се върна изненадващо, като видяха, че съм все още на реката!), шансът да хванеш, ако някой е минал преди теб е малък. Затова реших и се набутах в най-големите джунгли. Казвам „ джунгли“ – разбирайте истинска джунгла! Крачката ти не може да е по-голяма от 20-30 см…с високо вдигнат крак.И така в продължение на 20-30 м.! Стъпваш в сплетена растителност – микс от треволяци, капинаци и избуяли, неведоми растения. Земя - няма! Към тази гъста плетка, добавете стотиците пълзящи, хвърчащи, бръмчащи … и завиращи се навсякъде насекоми. А сега умножете по 30 градуса температура, .. за да "заври" и ще добиете приблизителна представа за условията през които трябва да минете, за да стигнете до водата – брега. Е, когато се топнете в относително хладната вода е друго – съвсем, съвсем друго. Хладен полъх, подкрепя отдъхването след неравната „битка“ с растителността. Да вметна - става бързо,... защото водата вече, освен отвън, е и в гащеризона... Стигнах. Задача номер две: Къде са рибите?! Винаги се сещам, че това е един от най-очарователните моменти в целия риболов – 100 % предстоящ за реализиране потенциал. Целта на всичко предстоящо е да не пада процента, но вече като реализация, а не потенциал. Много красив момент, а и много важен. Това дава „вкус и мирис“ на всичко след това… настройката. Забелязал съм, че по този показател има два вида риболовци – такива които идват с готови схеми, и такива, които независимо от схемите, предпочитат да нарисуват нова- с „боички“ взети от днешния ден, от днешната река и условията около нея. Определено съм от вторите. Винаги добавям от днешното, защото рязко подобрява вкуса на „манджата“. Пък, ако е едно и също, защо да ходим, изобщо..?! Да се върна на въпроса… Рибите бяха основно на две места. Първото – най-тънката и плитка ивица вода в „джобове“ в края на големите разливи. Там където е невъзможно да предположите, че може да се е стаила риба. Нито се движи водата, нито изобщо, нещо се случва. Но… рибата е там и като стъпите наблизо – се изнася с 200-та, ..отнасяйки със себе си шанса да я уловите. Между другото, имаше страшно много насекоми във въздуха. Вечерта стaнаха още повече! Големи, малки, средни, вредни... ужас! А как да познаем къде точно се е стаила… Ха, сега де!? А.а..а… не казвам! Решението си е само и единствено ваше! За техниката за ловене на тези трудни риби вече съм писал. Този път ще пропусна. Ще отбележа само, че в тези места, отново противно на очакванията, стояха относително по-големите риби! Съответно, ако изгоните една такава риба,.. наблизо, няма да хванете друга. Ловене - от голяма дистанция. Придвижване – тип „спецназ“…Никакво тропане, пляскане, ритане и прочее. Подаване финес, финес, финесссс.. И да отбележа – имате „онли“ един шанс с едно подаване!!! Струва си усилието, да се се позиционирате, нагласите, подготвите старателно.. и … тогава. Муха? Всичко, което се сетите,… но под N 16. Да, рискът от откачане на рибите при този размер е по-голям, но пък рискът изобщо да не ги хванете е, практически , 100 % ако ползвате по- големи размери мухи. Да не забравя – това важи и до най-късните взимания! Този път размерът имаше значение! Пак казвам, финес, финес, финес! Тънки типети! Даже нещо повече… ,ако още не сте се снабдили със смазка за потапяне на типета – направете го! Точно това са условията, които го изискват. Флуро-карбон – 0.10 – 0.12 и промазан типет. *Сега се сещам за един некоментиран въпрос – ако някой знае да каже. Как се променя прозрачността на, така прехваления, флуро- карбон, когато е третиран с някоя от смазките?! Не, че е кой знае колко от значение, но чисто теоретично е добре да се знае. За днес, определно мога да кажа – потопения типет имаше значение! Обикновено ловя с по-дебели типети , но днес.. реката си ги искаше. Това е. Другото място на което определено имаше риби, бяха дупките по бързеите – там където водата се движеше активно. Интересно бе, че на тихите места по бързеите нямаше риби? На дългите вирове ги имаше, на късите тихи участъци по бързеите не ? Ха сега де? Защо така?! А рибата беше приблизително равномерно разпределена и по бързеи и по вирове. И друго ми направи впечатление -по бързеите големи риби нямаше.На места, на които съм вадил прилични риби преди време – сега – нищо! Странна работа. Кълването по бързеите беше без никакви колебания, за разлика от –гореописаните зони в края на дългите вирове. Максимум на второ-трето подаване – ако има риба – вдига се. В общи линии – хем лесен, хем на места, доста труден риболов. Всъщност за полови ден, бих казал повече от добър риболов ! Доволен съм! Е, трофейна риба не извадих, но пък се накефих на труден кастинг от дистанция с по 5-6 метра шнур по сухото,.. съвсем като на мухарски събор ;-) още от 14.07. :

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рило-Родопско препускане...