р. Въча....
Хванахме каквото хванахме.. Стана обяд и отидохме да похапнем и побъбрим.
Връщаме се понатежали, помързавели..и със забавени мисли и реакции - ефект на блаженство от хубавите кебапчета и шкембето...
Виждам реката и прочитам пет шест перспективни места. Най-доброто е отсреща, непосредствено пред един избутан напред бетонов блок. Вървейки, избирах местата през които да мина, защото не беше много плитко... Държах си горния край на гащеризона плътно и така- от камък на камък... стигнах.
Първо подаване - яка закачка... ама в истинска дебела риба! Уф че `убуу..Вадя я с кеф.. и снимки, пози, снимки, пози...Връщам я... и пак така... Прекарвам нимфата по същия път за да закача втора такава. И пак - снимки пози...
И както си снимам, ми прави впечатление, че двата камъка, които ми помогнаха да стигна дотук, просто ги няма... Брегът ми е на една ръка разстояние, ако реша да бера зелени къпини...от надвисналият над водата гъст, недружелюбен къпинак. Или да си направя онова лечение с коланите с хилядите иглички с бодлите им. Хм.. Да не съм се объркал...нещо...
Да, търся ги и ги няма..! Добре, че обърнах рибата за снимка и в тази посока...
Включих моментално... По най-бързия начин откачих рибата, пуснах я и тръгнах да си търся единствената възможна пътечка по която успях да се добера до това чудесно място....
На идване.. държах горния край на гащеризона... Този път пак го държах, но ходих на пръсти, като в "Лебедово езеро" , опитвах се, някак, да не ме бутне течението... и тотално забравих за цялата техника, която бе накичена по мен... "Хукнах", колкото позволяваше съпротивлението на водата, да се върна...
Стана за минута- две, но колко неща ми минаха през главата в тези минути, само аз си знам…
Хубаво е, че има какво да разкажа, ама е още по хубаво, че "втора серия" - продължение на първата - няма!
Внимавайте, колеги. Риболова е страшно увлекателен, но част от нас винаги трябва да е будна и да следи какво се случва..., независимо от кефа ! ;-)
Коментари
Публикуване на коментар