Насилвам се да се самоубеждавам, че нямам нищо общо, но не е така... и това усещане за безпомощност е убиващо..;-( Преди броени дни ловях риби в град Кричим... *Последните ми снимки на невероятно красиви и големи балкански пъстърви са от там! Баш в средата на града... Бяхме 6-7 риболовеца.. В един момент рибите престанаха да се хващат...Отначало не разбирахме защо.... Но стана ясно... нивото на реката спадаше драстично... Практически, реката се изтичаше - до нула! НЕК (държава в държавата!) имат електроцентрала над града... Просто натиснаха копчето... и спряха водата на реката... Рибите останаха в локви и на сухото между камъните...Циганите се втурнаха да ги убиват и събират.. Kолегите звъняха на отговорните институции...., но рибата си остана на сухо... Втурнаха се да ги спасяват каквото и колкото могат. Кажи ми, какво е това?!!! И възможно ли е да се случи някъде другаде по света?! Да убиеш една река, която никак не е малка... след Кричим има още три села...И знаеш ли кое е най ужасното..- това се случва за втори път !!! Първият път - по умишлена инициатива на кмета! Искал бил да почисти коритото от трите храстчета...( и съответно да усвои едни пари, вероятно...) Седмици ,след предишното убийство, целият Кричим миришеше на пържена балканска пъстърва...След всички обсъждания, протести, скандали и разправии.. с всички възможни отговорни институции, някакъв отговорен дебил просто решава и натиска копчето... реката пак да умре.. И ние с нея...
Няколко пъти вече, когато ловя риби в Кричим... на брега на реката се появява едно 45 сантиметрово циганЕ.. което, не може да се удържи и непрекъснато иска да му обърнеш внимание...Вика, разпитва, агресивно крещи... и като не му обърнеш внимание, това го амбицира и започва да хвърля камъни по теб.. И по рибите, които вече няма как да ловиш... Не сме говорили, но флай-фишинга е мантра, философия и начин на живот... Изключително важно е, да си сам със себе си.. за да се вглъбиш и хармонизираш..Затова сме на реката... (тук има много какво да напиша, но няма толкова букви!) ...… И се появява хомункулуса (преди да прочетете следващото, ще добавя, че са мислени ползвани като помощници!) - току що материализиран след 40-тия ден, по рецептата на Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз ... от конски пикочен мехур, пълен с вкиснато вино, сушено крило от бременен прилеп, пръст от пресен гроб на новородено и лют червен пипер от южен склон с пепелива почва, примесен с прах от свинска дзурла ... за да ти хвърля камъни на главата! Първо опитах с думи - да го спечеля. Има предпоставки - толкова сме различни. екипирани "от-до" -"извънземни", че сме му провокирали любопитството.. Успех - нула! После със закани. После крещях.. с цялата убедителност на която съм способен - грозна картина - то е точно 45-сантиметрово...само където не беше босо.., но с най-наглия и агресивен поглед който съм виждал...Абсурдът е ,че не виждах зад този поглед да има нещо друго... Естествено ,че мога да го хвана и с два пръста да му прекърша вратлето... Абсурдно, но в един момент наистина ми се прииска...Следващите пъти, когато го виждах разбирах, че ситуацията за него бе всеки път нова..., а аз, по дяволите, го помня много добре... Мога да го позная и хвана без проблем, което означава краят му. Разбираш ли колко е абсурдно..?! Приказката ми бе, че точно това цигане, на което с удоволствие бих прегризал гръкляна, дойде да ми се похвали с рибата, която стискаше в ръката си. Точно от тези, останали на сухо.. от спирането на водата- преди няколко дни. Пак беше забравило, че е хвърляло камъни по мен! Поех дълбоко въздух... Тръгнах пак, да го печеля с обяснения... за рибите, за водата за нас, за него, за правилното поведение.. как да се грижим, връщаме рибите, радваме им се и на това, че се виждаме и срещаме. Говорих нарочно бавно и внимавах за всеки мимичен мускул по лицето му.. Виждах лицето му като хронометър с обратно броене- личеше как изтича времето ми за възможен контакт. Погледът си остана същият - див и плосък - Праволинеен А-скан- нито помен от двуизмерно "B", да не говорим за 3D и 4D... Казах му, в последната възможна стотна от секундата, - "Хайде сега, заедно, да занесем рибата до водата и да я спасим....". Признавам, че имаше пауза от три секунди преди отговора. Не съм сигурен, че това беше мисловен процес. По скоро, чакаше да изтече мелодията на речевия ми поток, преди да чуя категоричното "НЕ"! ... и отиде да се хвали на някой друг....с мъртвото, вече увиснало тяло, смачкано и олигавено, между детските пръстчета... Не друга планета, в различни вселени сме.... И познай, коя е определящата ! И коя има ход и дали е правилният?!.. Явно и на други места е същото, защото точно тогава, на това място, Господ го нямаше...бил е при другите. Не го видях и в патофизиологията на МА...или пък точно тогава, може би, е бил в цигането?! ;-(
Коментари
Публикуване на коментар