Свят в свят

-



Рано е. Милано e.

Градът тепърва ще се събужда като световна столица на модата.

Иноземните тълпи все още са във вид на самосиндикални туристи-индивидуалисти, нервно щъкащи – дано успеят да видят „всьо и вся“.

Местните не бързат. Други са. Разбират живота иначе. Пазят равновесието му и най-вече уюта! В погледите им се чете философска толерантност и приемане на всичко – по-точно на еклектичната картина наоколо– смесица от средновековните постройки с виевати фрески, допрени до ултрамодерните лъскави витрини на световните топ- модни брандове.

Кокетните магазинчета, кафетерии, пицарии някак си самоподреждат масичките, столчетата, цветята. Носи се подкупващо неустоимият аромат на прясно смляно кафе, с нотки от сладникавия мирис на печено бутер тесто.

Леко, но започва да се усеща приближаващият и неизбежен хаос….

Трамваите подрънкват в ритъм, периодично смесван със стържещия звук от повдигащи се метални щори.

Постепенно шарено се пълнят…

...

Спретнат, спокоен, достолепен дядо сяда в трамвая...

На следващата спирка се качва бабата (*от снимката). Издебва го в гръб и нежно го потупва по ръката. Той реагира топло и нежно. Гледаха се в очите и не си казаха нищо! Така продължиха пътуването си – спокойни, щастливи и докоснати - по неведом повод...

Милано е. Хаосът напира. Неизбежно ще се случи!

Но там някъде, извън него, има поне двама, които със сигурност имат по-ценен и вълнуващ живот.

Господ здраве да им дава!

Други са. И разбират живота иначе…


А вие?.....

 

Така ги оставих...докоснати!

( във всякакъв смисъл! )


Д-р Косьо

Милано/ 09.2022 г./


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Малък /Тунджански/ социален етюд

-
Изображение
Коледа е. Навред е напънът за „приключване“ заради края на годината. Все едно, тази е поледната, а друга никога вече няма да има. Превъзбудата за празниците е превзела съзнанието. Всичко постъпателно и методично придобива пренапрегнат вид, което рязко превръща приятното очакване, в нещо противно, уродливо и човеконенавистно… Някак изчерпва толерантността към индивидуалния балон в които се движим и живеем…и уж ни държи като общество. Но… усещам и друго… (*Повечето около мен, не се досещат…) Тънка свежа и зелена подсъзнателна линия е! Тази, която подсказва значението на обратното броене… до… е, знаете до коя дата. Каквото и да се случва, наоколо, знам, че има още един план… и той е много важен. Всяка сутрин изпитвам трепет от факта, че денят, макар едва забележимо, но става с едно грахово зърно по къс. А това значи….Е, знаете какво значи. Ей ги, къде са мухарките – знаят, че ги гледам и вече ги мисля! Хем чакам, Контрата да из-О`ка култовата реплика -"ШПЗ"!("Широка полян...
Прочетете още

Rp/ за ядосани "американки"…Quantum satis ( колкото е достатъчно)

-
Изображение
  От вчера имам... Rp/ за ядосани "американки"…Quantum satis ( колкото е достатъчно) Не за първи път се срещаме, ама тези ги заварих „криви“. От времето ли, от нивото на реката ли или просто им беше писнало от досадници…ама хич не кълвяха. Жегата не беше вече чак такава… Реката е бистра и с перфектния цвят, даже повече – трябва да са доволни, че всички снимки на неин фен, определено ще са перфектни…и ще ги прочуят още повече… С две думи, "американките" си бяха кисели. Опитах какво ли не…Изредих мухите. Изредих нимфите. Наложи се да посегна към най-секретните си схеми. Джапам и мисля, мисля и джапам… Бе, там са си – току някоя се стрелне пред мен, колкото и мен да вкисели. Чувствам се от глупав и все по-глупав…с всяка следваща крачка и минута. Времето си върви, а решение няма…. Тцъ…`ич не щат и не щат…Ами сега?! „Сега“-то го прочетох между водораслите!  За пореден път видях американка, която се стрелна към мухата и се върна обратно- под „стряхата“ на водораслите. Не ...
Прочетете още

Макар и само за няколко часа.....

-
Изображение
  Макар и само за няколко часа..... ......се получи отличен риболов. Реката е ниска и бисра. т Противно на очакванията, рибите бяха на най-плитките места... Нямаше да пиша, ако не се бях впечатлил наистина. Като казвам плитки - разбирайте на 5 см. от брега, като перките им се виждат над водата! Спомних си за едно от първите ми посещения на тази река. Рано е. Слънцето - косо, едва се показва. Свети ми зад гърба и осветява баш петното, което съм си харесал за първо подаване. Знаете - тръпката е голяма. Водата е толкова бистра, че практически я няма при тази плитчина. Не познавам добре обстановката, но принципно знам какво да правя. На брега съм и връзвам муха. Видях да се вдига една риба. Подавам... .. След двата резки неуспешни опита да вземе, успявам да я закача. Прилично пъргаво и студено балканче... Казвам "студено", защото реших, че това е една от причините за следващата случка.. температурата! Тъкмо се канех пак да подам на същото място, осъзнавам, че виждам нещо, невъзмо...
Прочетете още