Е, това, франсетата го могат най-добре…
…или Кратко разказче за френския филм
Под натиска на читателите, Ники (Русев) се коригира. Започна да пише романтика….
Щастливи и доволни, до този ден, изведнъж започнали страдат. Досетили се, че им липсва романтиката и любовта.
Е, що го направихте бре?! Не бяхте ли достатъчно щастливи, като сте „слепи“?
Нали знаете, че когато едно сетиво не работи, другите компенсират…Усещанията са изострени и разтърсващи основата на всяко човешко същество….Няма реалност, която да е по-възбуждаща от тази, която сами ще си измислите – индивидуализирана и неповторима! Иска се само мъничка искрица и всичко пламва в неконтролируем и напълно обсебващ, изпепеляващ пожар – като любовта… Не тази градивната, а тази в която сами преследваме и задължително намираме всичките си, скрити от себе си, тайни страхове! В дози, достатъчни за гарантиран суицид…
Не, не, този път няма да пиша за тази любов…. Пак е любов, де, ама малко по инаква…
...
Филма хванах от средата…По френския канал / каква дума?! – „канал“/
Грабна ме веднага. Познах го…Нали живея с това десетки години. Темата е любима – флайфишинг.
Какво е това ли?... Ами една проста работа. Още един фон, на който да изплющиш комплексите си. Много добра почва, защото повечето не знаят какво е… Свободно можеш да ги водиш за носа и задоволяваш самолюбието си, внушавайки им собствените хлъзгави усещания…за успех и разочарования. Както и да е… Друг нюанс е!
Темата е друга, нека я наречем, страстта към хобито, а не романтика и любов, макар и да присъстват или дори заместват….
Като във всички романтични филми – бяха двама…Риболовците, де.. Хм..м…
Имаше нужната атмосфера. Най-малкото говореха бавно, убедително и най-важното – на френски. Романтика -par excellence! Превод нямаше, но то и не трябваше…Вижда се методична и в някакъв смисъл детайлно ангажираща подготовка за риболовен трип. Не им беше за първи път. Чувстваше се лека възбуда. И двамата обсъждаха.. И двамата услужливо събираха багажа… Характерен багаж. Флайфишермените знаят, колко е важно, хем да си трескав, хем да си методичен, едновременно…
Ха….Колко пъти се е случвало, да отиде някой на реката с току що вързаните супер уловисти мухи, съсредоточено да ги връзва на линията и аха да нагази ...и се окаже, че гащеризона му е старателно приготвен и си стои така – приготвен, но под закачалката вкъщи, а не в багажника.
Случвало се е да забравите и въдиците си, нали?! Някои, дори, върху покрива на колата!
Тук няма да разкажа, как Росен бе вързал нова въдица от голи бланки, но в старанието си, бе забравил една от секциите не вързана, върху гардероба. Та от четири метра, станала на два и пеЕсе…;-) /*Той да си каже…/
Колко пъти, от тръпка, сте пропускали водач, при нанизването на шнура, а? Даже видях един претенциозен американец, как ни учеше да ловим monster trout, а гледам линията му куца. Нещо не е така… Кадър по кадър и го намерих. Писах му… Смя се и се извини човекът, за пропуснатия водач…( *авторът му също се изненада 
) Ама това е една друга история...
) Ама това е една друга история...
Та, франсетата, трескаво но и методично се готвеха да се качат в планината и да ловят пъстърви. Стана ясно като видях какви пръчки и мухи готвят. Бяха се заиграли, защото 20 минути гледах как връзват багажа на покрива на колата. Следях, как подреждат палатки, чадъри, столчета, термоси, газови котлони, спални чували, палатки и прочее високопланинска утвар.
Едвам дочаках да потеглят… Вече ми се ловяха пъстърви… От първата минути на филма, като видях тубусите с мухарки, де. Наточих се, яко за предстоящия пъстърволов.
Бавно, но все пак потеглиха… Видях къде ще ходят по картите и снимките, които гледаха и обсъждаха. Красиви гледки на високопланински езера с красиви и цветни балкански пъстърви. Държаха списания и карти, дори докато шофираха… Вълнуващо беше, защото се виждаше съответствието между картата и реалния криволичещ път по който се движиха. Нагоре, нагоре - на чисто, на бистро, на девствено и докоснато от Бога място…Бе, дълго пътуваха…
Още 20 минути.. нервно очакване на риболов…
Е, разгеле, стигнаха… То вече деня преваляше…, ама това е точното време за вечерното вдигане…Баш хатча щяха да хванат… Наточих се аще по-яко…Малък ми е опитът с високопланински езера.. и тръпнех от любопитство.
Виждаше се как пред камерата вече, все по-често прелитат разни насекоми… И о, изненада… франсетата започнаха да ги ловят… Наизвадиха кепчета за пеперуди. Брей, какви профита се оказаха! Отвориха кутиите и започнаха да сравняват… вързаното и реалността.
Единият застана на голям камък на брега до езерото и камерата фиксира няколко представителни тупалки, които необезпокоявани плуваха бавно, готови някой да ги хване…
Младежът ги посочи, проломоти нещо и продължи с описание на крилцата и крачетата на мухата в ръката му. Рибите си плуваха и като видяха, че никой не ще да ги хваща…спряха да му обръщат внимание и си продължиха по своите си рибешки дела…
Двамата се върнаха към колата и започнаха да разтоварват багажа…Оказа се процес… Онзи процес на товарене то, но наобратно! Раниците, примуса, хладилни кутии, спални чували, две палатки, някакъв навес, три столчета ( а бяха двама!?)
Подредиха и камъни – нещо като ритуален, сакрален кръг за успешен риболов. Седнаха и си направиха чай.
- Бе, момчета, рибите скоро ще си легнат… Вадете мухарките!
Нищо такова… Отвориха кутия, натъпкана с мухи. Започнаха да ги обсъждат – една по една. Вторият извади и своите . Все по богати и по-натъпкани…
Започна да се стъмва. Нали знаете, колко бързо се стъмва в планината…Нали, знаете, че имате 15-20 минути трудно забравящ се вечерен риболов… Дори "на слух", заради който тръпнете седмици наред… Адреналинът бушува в кръвта преди всяко броено подаване…Наистина са броени подаванията! Аха, да не се получи точно… и ще си назад…Чуваш си ударите на сърцето в ушите… Толкова е тихо и напрегнато… Да, вечерта излизат големите, които неуспешно си търсил камък по камък и не си успял да изровиш през деня… Ето ги пред теб, сега…Те те търсят, не - ти тях.... Не само това – хранят се! Не просто се хранят… активно се хранят!… Тръпнеш, с коя муха… Ми няма нужда… Не са избирателни. Каквото и да им подадеш – ще вземат…Гладни са! Знаете, пъстървите, когато са гладни изглупяват! /* съвсем като при хората!/ Все тая е, какво ще им подадеш! Важното е да си там! Важното е да им подадеш.. и да осмислиш дните и часовете трескава подготовка за точно този ден и час и точно този миг на всеобладаващо щастие от реализирането – материализирането на страстта…Ех тази страст… тръпка на всяка фибра на тялото и мисълта… Първичен инстинкт, подготвен, събуден и възпламенен в точния за това миг! Експлозия от хармонизирани емоции за върховно преживяване…Екстаз!…И облекчение...
….
Вече беше тъмно... Младежите станаха от столчетата…с чашките и лъжичките в ръце. Отидоха до брега. Измиха си кокетните чашки и лъжички. Пожелаха си лека нощ…и… и ….
Филмът свърши… Край!!! Това беше...
Захапах си устната… и усетих блудкавия, сладникав вкус на кръв….
За вас го написа и изстрада,
д-р Косьо…
Коментари
Публикуване на коментар