НаКЛЕНване с бонус... и торта

Има предначертани риболови с гарантиран успех.

Знаете го още преди да сте ли легнали предния ден. Пред очите ви е точната схема по ден място и час. Е, има вариации… по броя, размера и точно коя кога ще се хване, но в общи линии сте наясно..
Но….
/ Знаете, че винаги има едно „но“/ едни „дреболии“ които имат потенциала да провалят и най-предвидимата схема.

Този път, това беше вятърът. Ха, сега, де …
Хем позната река и места, хем познавате поведението на рибите, хем сте подготвили подготвили старателно..и….и… идва един силен вятър и категорично ви заковава: „Няма да е на тво`йта и това е!
Така и този път… при всички козове в ръцете – един ветрови жокер , ме върна в изходна позиция… Ами сега?!
Остави, ….ми и други хора съм „подвел“, така да се каже… , препоръки за място и време…

Е, при толкова изминати километри и отлична настройка, един вятър ли ще ни уплаши!?...
Нито е за първи, нито за последен път…

Хайде да си припомним какво се прави с мухарката при вятър… Да, и аз първо се сетих за тройка кебапчета със салатка и бира… Или едно люто шкембе, докато утихне… Но… наблизо нямаше подходяща „ капия“ за да реализираме подобен план.
Наложи се да се придържам към първоначалния план, с вятърничава добавка!
Резултатите не закъсняха… С малко упражнения и ловкост му хванах цаката – шнурът се подава странично – ниско над повърхността на водата, и то в момент в който вятърът е равномерен – без резки напъни. Е, не всеки път се уцелва отведнъж, ама какво пък.. Има и добра страна – При толкова много растителност и водна леща по повърхността, вятърът изобщо не влияе на повърхността на „прозорците“. Рибите са спокойни…. Нещо повече – точно там си чакат закуските! Пардон, това, което съм им приготвил…
Част от резултатите се виждат по снимките… Супер риболов..
Е, има принудителен кастинг, неописан в нито една мухарска книга, но няма и как да се опише – всеки каст си е сам за него си…. Баш като на голямо състезание.. Всичко трябва да съвпадне за да постигнеш успех. На пет неуспеха- един успех – горе долу такава беше ефективността….

До привечер, когато духалото се издуха… и остана само интензивен мирис на успех!
Колкото риби искаш – толкова ще хванеш. И по бройка, и по размер! Къде на шега, къде на истина, като ме попита Иван как беше риболова, първото за което се сетих беше, че хванахме всички риби….по два пъти!... Така си беше! Честен кръст! 😉

Целта на първият ден беше постигната – тук там по някоя крампа, понаболване в коляното, схванати мускули около гръбнака, лек оток на дясна китка, все едно съм тръскал живачен термометър поне седмица...И упорити мисли - да не забравя за аспирин и магнезий, довечера.. А най-значимото: първа към втора степен изгаряне от силното слънце… Толкова се бях улисал в риболов, че изобщо не съобразих за предпазване от силното слънце. По-скоро от включването на четвърта риболовна скорост, в спортен режим, при тази невероятна гледка и усещане да си на правилното място и време с мухарка в ръка! А и вятърът те поддържа уж по-прохладен, ама точно толкова, че да не се усетиш, че изгаряш…при тези над 36 градуса…

Проверихме и трите места, които бях планирал.
И на трите имахме успех! И още как!

Прибрахме се почти по тъмно. Бърз душ. Чудесни салатки и мръвчици…Сладки приказки… Бирата влизаше по „обезбирените“ места по тялото по най- правилния начин - и като темпо, и като количество и като качество! Емоциите направиха менюто възможно най-вкусно.
Изпълнихме програма- максимум.., по възможно най-правилния начин!

За втория ден остана една задача - да хвана распер.
И ФБ ме подсети, че точно през тези дни.. , години наред, все е имало по някой и друг распер за снимка…
Значи – предстоеше! Пълна ми е глава с распери… Ама всеки път реката е различна….. и условията.
Тънка работа е распероловът, особено с мухарка. Трудно предвидима и чувствителна риба…Трудно ще се хване без пълна концентрация и отдаденост…. Иска си специална настройка….

Е, баш тая настройка, май, дърпа конците по неведомите пътища… Звънна ми Ванката… Е, кой, кой… Ванката… не го познавам!? Той пък, видял снимките, познал мястото… и пита дали е познал. Познал си, Ванка… сигурно и рибите се познал , като са ти на една мухарка разстояние… Там живее... До тях!
Искал да пита за мухарката и расперите…Поповите лъжички, поводи, типети… ;-) Запалил се по мухарлъка…, а наоколо – ни мухарин, ни мухарка…E, бива ли ... Такова съвпадение?!

- Ми, `що да не поговорим, като се видим, пиша… Утре ще съм при теб и ще ги "борим"!

Така и стана… Страхотно кафе, от истинска машина! Култовите банички…. И ей го на, под моста сме при расперите..
И вярно, още докато обувах крачола…, бух, бух… и направи една обширна дъга.. И друг път съм бил на това място…, ама все куцо… На бързо и на "нервно"… Без успех.
Ама сега го видях /распера/… и още не обул втория крачол на гащеризона… стоя във водата и подавам на добичето…
Гледам да не ме усети… като газя… Гледам да подавам от далече.. Пусти распери, не че ще ги стреснеш – господарите на реката са, но няма да посегнат на примамката ти , ако те усетят.. Затова – дълъг каст…18-20 м…Колкото можеш – толкова…
Водата – мътна. Как виждат какво ядат?! Справят се, като гледам с какво настървение.. взривяват водата на места…

Стана ми съвестно, че се накиснах така бързо… а Ванката стои на брега…, дет` се вика още не сме се запознали, пък го зарязах…
Ама расперът прави точно това – ` зима ти акъла!
Като избуха… и ти спира сърцето и мислите…. Ставаш робот – под пълен негов контрол… Подаване - придърпване, подаване- придърпване, подаване… После… `що ти била отекла китката и те болял гърба… Сети се, от три пъти… ;-(
Кленчетата се размърдаха, колкото да попречат на расперолова. Изпреварват го и се нанизват на поповата лъжичка.. Хем е с голяма кука – 6-ца!
Ванката пък доволен- държи в ръцете първият си клен, сякаш го е хванал за първи път… Нали му е в двора, така да се каже..., Ама щастлив – хванал го е на поповата лъжичка, лично сътворена вчера, след разговора ни…
Късметлия – от второ-трето подаване, в тази мътна вода – приличен рибок! Браво, Ванка.. Наистина си е успех!

Изгазихме заедно, каквото можахме ,колкото да разгоним и останалите риби… Ама ми беше мерак да опозная релефа на дъното.. Апропо –според мен, това е вторият ключ при дебненето на распер!
Не знаеш ли дъното и туфите, какъв распер , какви пет лева… Използвах случая, докато реката е ниска и достъпна… Нарисувах си вече десетина места за облавяне, за следващият път!
А, че такъв ще има – нямайте никакво съмнение!
И Ванката уж, да го подкрепи…. , за да ме разстрои....:-(

- Ако знаеш, какво беше вчера между 16 и 17 ч… Вреше!

Спри се бе, Ванка.. не може така рязко да ми палиш фитила… Що, вчера не го каза, за да сме още в 15.30 при теб…/Днес трябва, по-раншко да се прибираме!/….Уф.ф.ф, още едно разминаване в схемата… Но… каквото..

Тук рибка, там рибка… Пуста мътна вода… Кълве само на тънките места - в края… Ама пък и тук- и там избухва водата, макар, като е мътна, изобщо да нямам представа коя риба на къде запрашва. Пълен хаос ми е в главата, на къде, колко и как да подам… след избухването… А като ми се случи пред мухарката и ме опръска, съвсем ми стъжва живота… с цялата ми теоретична подготовка за далечен кастинг и фино придвижване…
Ха, сега де… как да подам на метър предз мен… Къде е рибата, на която току що можех да хвана гръбната червена перка?! А ?!

Поиграхме си на воля… с дълги кастове..и борба с водораслите… и в крайна сметка залових един разбойник.
Не е голям, ама е распер…
Кое е хубавото?… Атакува, и по място и начин и по позиция и посока на атаката, баш както го пише по книжките!
Едно тясно място, до туфа, изтънена вода, близо до брега.., надигната водна струя, с леко завихряне в обратната посока… Е, малко трудно бе за подаване… отдалече и зад туфата… Но…. Така е и в живота… Няма пълно щастие.
Естествено след засичането се завря в туфата, още преди да го видя и преценя, колко е голям… Не мърда… Ни напред ни назад… И аз не смея да мръдна. Колко риби и примамки останаха във водораслите предишния ден… Баш заради резките движения… Тръгнах към него и какво да видя – полегнал си е на водораслите отгоре, като сабя в музей - под прожекторите.. Червени перки.. Красота…
.... и удовлетворение от изпълнената мисия..
Малък, но резултат!
После…
Почетохме мекичките на Ванковата съпруга.
Доизядохме великолепната торта от току що миналия и рожден ден.
Да си жива и здрава и всички покрай теб!
При такава схема, то е ясно, догодина ще сме пак там, отсега да си знаеш! И ти и Ванката... :-)

Рапорт – даден!

Пак ще кажа.... На който му се КЛЕНи или му се ловят распери – това е правилното място и време!

Някой друг от района, да има рожден ден, в следващите дни?!
А ?!
Отивам за подарък! ;-)
…
Д-р Косьо
/08.2025 г./