Аромат – домат! Тук ли? Тук е така.../ *продължение/

 Тук ли? Тук е така.../ *продължение/

Аромат – домат!

След опияняващият мирис на, току що изваден от пеща ръчен хляб, вторият е този, на пресния автентичен, селски домат. Откъснете не домат, а едно зелено листо. Смачкайте го между пръстите..

Затворете очи и.... вдишайте!

Няма друга такава сила, която с две молекули, ще успее да ви извади от ежедневието и да ви запрати в детството. Да се видите по къси панталони, с нашарени от коприва крака и с несломимото си хулиганско любопитство, заровeни в градината.

Този аромат е съизмерим с инстинкта за оцеляване.

/*Не случайно парфюмерийната промишленост е превзела и управлява света с ароматите си!/

...

Веднага разчетох лукавия поглед на Д-старши. / Хм, едва ли беше дошъл само за това!?/ Беше стоял пред врата поне половин час – спазвал си реда. За къде да бърза?! Висок, "сух", жилест, як българин, кой знае защо, се беше самозапратил в този край, където България свършва. Така и не разбрах, каква беше историята, ама ей на, беше си намерил начина - разпознаваем блясък в очите още от сутринта.

Беше успял, да обърне две ракии, въпреки тегнещите забрани, най-вече от упоритата си жена. Малка, чевръста и кълняща безспир, само да го спипаше... Харесваше я. Баш, когато най-го попържваше..., най-много му личеше. Особен човек беше Д-старши, все се съгласяваше и кимаше утвърдително. Животът го бе научил, така да си пази духа си - зад усмивка. А после... После, си правеше каквото иска.. - „Свободата, Санчо...“ и така нататък...

Ама веднага ме спечели – с буркана сол, отляво на импровизираната врата на парника. Така подпряна, че да не се вижда - "малката" да не заподозре какви ги върши рано сутрин! Как да се удържиш..., рано, рано../Тук се става много рано!/ да НЕ откъснеш и се впиеш в един, току що порозвял и напращял от жизнени сокове, домат...

Чист наркотик е, в комбинацията с „отлежалата“. Зависимостта е неизбежна... Пък и знаете, на някои “пиянството“ е хубаво... Едни вадят лошото от себе си, а други... другото. Той, определено беше от вторите... Някак те печелеше, дори само с присъствие и някак, с личащата отдалеч, блага самодостатъчност. Хм, сега, като се замисля, май на никого не пречеше. Неговата, де..."зависимост".

Трудното идваше не от нея, а от вечната усмивка на лицето. Беше се лепнала и фиксирала завинаги. Като пощенска марка с театрална „маска - усмивка“... Никога не знаеш какво е зад нея.

Така кимаше и когато приключих с превръзката.

Бая ме изпоти, че то превръзка изобщо не трябваше да се слага, а съм я мислил и кроил и преправял, че хем да я има, хем да я няма... Изгаряне... Трета степен.. Хем червено, хем обелено, хем и две нови були, като козунаци по Великден, освен спуканата.. Че и на такова място - горната част на глезена, не е най-чистото място, май. Още ми е пред очите.. Особено, пресния, надегнат, ярък, възпалителен вал около раната...Точно, както го описват по книгите – предвестник за флегмон / пълзящо възпаление/.

Но,... „но“-то, май беше баш от зависимостта – вместо да вие от болка, беше дошъл сам, с един обут и един бос крак... Ей, тъй - както го чувате, с това беше покрит- само с разказа, как се е случило... Как се е обърнала врящата вода и как пеша е стигнал до „здравната“.

Тук е така...

За да е толкова дълбоко...“отлежалата“, май, бе причината.. Или в комбинация, с онзи домат, `дето почнахме с него – разбра се, че късно е сработил рефлекса! Той и сега закъсняваше..., за да седи пред кабинета и да си чака реда...

Болница...! По спешност... !

Глупости! Tези хора не искат и да чуят. Жилави, та жилави... Инати, та инати - сами да се оправят. Имаше и друго - болницата беше външния, непознат и чужд, предполагааемо враждебен свят.

Тук ли? Тук е така...

`Почвам лекцията... „-Те микробите, точно това чакат. Най-обичат изгорените тъкани.. Хем топло, хем „сварено“, хем влажно - и кръв и лимфа и всичкото на куп....

`Ма, кой ти слуша... Гледам „пощенската марка“, залепена на лицето и броя киманията. Опитвам да позная, дали е „да“ или по скоро - „не“.

Направих и невъзможното - пантенолова пяна, рехава превръзка... след всички стерилни и прецизни процедури по отстраняване на детрит... Старах се много, баща на приятел – как да не надскоча себе си. А той си кима – само мести, ту нагоре - ту надолу, най-благата усмивка, която една пощенска марка може да сътвори.

След триста уговорки и изтръгнато обещание за, поне три задължителни прегледа на ден, за смяна на туй чудо – ефирната превръзка, гарантираща ...стерилност.. Площа беше повече от голяма мъжка длан... И какво от това... !? Иди го убеди!

Последва търговия - срещу болничното лечение, приех, че ще си е тук...

Категоричен бе в отказа си за прием в хирургията.

Още на другия ден поднових творението... След нова ревизия и цялата процедура по почистването на обилно „мокрещата“ отворената рана ... Всичко автоклавирано - чисто и стерилно.

И...и.....и..... понеже няма как – трудно е, с тази супер екзотична пантенолово пенлива-въздушна превръзка, да се обръща сламата, разхвърляна на шосето..., просто я беше махнал...!

Какво толкова...?! Някаква си рана...

Тук ли? Тук е така...

Онемях и направо влязох в траен ступор...

Гледах глезена, покрит с дебел слой фин прах от пусти треволяк, барабар с клечките, осилите, и кой знае още какви, гниещи и пъплещи в нея.... Нали и на краавите, пътят беше правилното място за ..... точно така, сетихте се. Че и пантенола, като магнит помагаше, да се лепят по-сигурно и равномерно! С моя помощ, така да се каже!

Наругах го и избягах...

Видяхме се след седмица.... Излезе прав.

До флегмон не стигнахме..., макар да беше аха, аха, да тръгне... Но все пак го убедих, поне веднъж да идва до превързочната, че иначе ще го търся и ще го намеря... и кой-кого....

Така, де...

Та, за домата беше приказката, с „отлежалата“ и класическата гледка на половин кило мокра сол в литров буркан, удобно подпрян, отляво на вратата на парника.

И столче имаше. Едно мъничко - трикрако... ама, много кокетно...

Баш, като светне първия слънчев лъч, да го дочакаш и видиш.

Пък и той да те види, ако има нещо „не така“, да те поизлекува...

Само двамата сте, по това време навън. Много, преди местния свят да се е събудил.

Пълна хармония и баланс....., с аромат-домат!

Най- свежия, най-автентичния и най-лечебен див, селски аромат!

Тук ли? Тук е така...

К.Б. /04.2022/