Грешната, вместо "Грешната" 📷

Не беше лесна адаптацията. С тези пъстърви напоследък, напълно изтрихме, тактиките и методите за ловене на кефал. Но, се оказа, че не е съвсем така. След упоритите опити да ловя кефал на "джапанка" ( ама моя си вариант) и неудовлетворителния си "успех", се оказа, че пъстървовите схеми работят с пълна сила! Кефала беше капризен на примамки и ми отне часове, докато напипам правилната схема. Е, напипах и хванах.. Направо, ги попилях с "Въчовка 2". Хваля се! Легнах си предоволен, от това, че реших казуса. Но..., на другия ден, се оказа, че има още по-добро решения ("Грешната" на 14-ка)... Винаги така става, "после" разбираш, какво е трябвало да правиш. Ако бях си тръгнал, всичко щеше да бъде наред. Ама останах, за да разбера, колко - пъти по-добре, можех да се справя първия ден. Така е, колеги, колкото и успешно да ловите, винаги има още по-успешно! ;-( Направо си ме е яд...на себе си.… ... Отначало, реката много ми хареса. Ниска и бистра… Познавам я, при тези условия, местостоянките на рибите са пределно ясни, единствено трябва да не се плашат – т.е. да се подходи внимателно и отдалеч. Учуди ме, че не искаха любимата ми примамка, с която винаги има успех с кефала..( и то по всички наши реки). Хващах по някоя риба, но неубедително. Нещо повече, като започнах да упорствам, се лиших от основното предимство – изненадата. Знаете, кефалът е много подозрителен и не можеш да си играеш много с него. Два опита или ,даже, един … и забравяш мястото. Като знам на тези места какви риби има, задачата започна да придобива сложност. С опитите си прецаках няколко добри места. На две от тях виждах рибите и как реагират. Подавах на празно място. На второто цопане се подаваха заинтересовани риби. Ако е плитко – идваха мълниеносно. На по-дълбоките места.. тежкарите излизаха бавно и на групи. Сякаш се следяха един друг. Имах усещането, че всички тръгват към мухата, но се дебнеха един друг.. Кой да е най-близо, но да не вземе. На места, имаше атака с потопяване, но невзимане. Хиляда опита за давене, но след давенето – не следва нищо. Лошото бе, че рибите бяха на определени места… Имаше един много дълъг участък, в който водата беше толкова ниска, че и да имаше някоя риба, те усеща от километър… и моментално изчезва. Намерих ги, струпани под едни дървета, на относително плитко място. Имаше и водорасли имаше и пясъчни коси. Подавах така, че да не пропусна и най-малкото петънце, с потенциал за риба. Тук там, следваше атака, но предимно на малки риби. Големите са завъртаха около мухата и рязко я отказваха. Започнах да сменям. Знаете, ако не кълве – сменяте. (*Ако много кълве – също! ;-)) Стигнах до пъстървовите мухи.. и конкретно тази за Въча. Ефектът беше впечатляващ! Паднеше ли леко, на правилното място, взимането не закъсняваше и рибите, дори, се самозасичаха, на моменти. Кеф! С напредването на времето.. активността им нарастна. А привечер, буквално, нямаше празно подаване. И малки и средни и големи.. Надпреварваха се, коя да стигне първа и да се самозасече. Ако не ставаше веднага с приводняването, леко подръпване на мухата, провокираше атака и хващане. За половин час преди стъмване, налових три четири пъти повече риби, сравнено с „дневните“, да не говорим, че излязоха и „тежкарите“. Така беше единия ден. Да бях си тръгнал…, щях да съм напълно доволен и щастлив, но не… - останах. За да разбера, че изцяло съм ловил с грешната муха, вместо с „Грешната“ муха.
Настана „пробив“, така да се каже. Точно подаване и почти всяко – с риба. Нямаше нужда от криене, дебнене, фини подавания и прочеее… техники и тактики.. Заставаш си като собственик на реката, в цял ръст, на брега и подаваш смело. Кеф ти, наблизо, кеф ти надалеч… И в двата случая след приводняване следва спектакъл с много актьори и един – най-чевръст, с който се запознаваш отблизо. Наистина впечатляваш ефект. Това, което проверих и разбрах е, че ако вържа оригинала (на 8-ца) кълването става колебливо…и се налага анимация. Ако е на 14-ка – никакво колебание.. атака и „ самозасичане“. Само от келешлък, се заигравах отвреме навреме.. с пределно далечен каст и водене през тихи и спокойни води… Красиво е да гледаш как клена бавно се приближава (от метри! ), настига мухата и атакува.. Това беше по-забавно от простото ловене. Друга атракция бяха прозорците - знаете- там изненадите са просто очарователни. Най-дебелите риби извадих от тях. Имаше и малък проблем… От този размер ми бяха останали само две. Колкото и да ги кътах – закачих и скъсах… Единият път беше оправдан – в риба! Ама вторият си беше моя глупост.. – закачена високо на дървото. Да се вижда отдалеч. Както и да е …минах на мокри мухи – постригах, де що имам в кутията със същия размер, само и само да ги докарам като „Грешната“ на 14 – ка. Ама си имаше разлика. По –мудни, по вяли, пропускаха или изобщо не тръгваха… Бе „ Грешницата“ , както я нарече един младеж, си е практически – атрактор! И то много, много як! Така, горе долу мина риболова ми…, ама има още една скоба, за която, не знам, дали изобщо да пиша. Видях, опитах, ама изобщо не ме отразиха. Реката, бе беше много ниска – така е. Ама пък и расперите, за разлика от други години, сякаш бяха повече. Виждаха ли ме, не се хранеха ли.. по двойки , сами…тук, там „бухане“, ама много рядко… И най-вече…, като видя един хубав распер, който се движи на половин метър под повърхността, веднага разбирам, че ще се разминем - каквото и да правя.. Така и стана… и то няколко пъти. Пробвах, с какво ли не и как ли не… Останах си неотразен. Гледката, разбира се, е страхотна, но....Т’ва е положението… Струва си пак да се опита, "м`чи как?" .. При първа възможност ще го направя. Рапорт даден! 📷 Д-р Kосьо 3-4.10.2020 г.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Fly F version of Murphy`s low

Много красив Жокер!

За мухарството и Purkinje.....