За учителите… „…от Бога“....

Честит ви празник, колеги! Надяваме се, всеки от вас, да е имал поне един такъв учител... За учителите… „…от Бога“.

Подсетихте ме, за удивителните хора, с които съдбата ме срещна в МА. 

Вярно е, че броят им е повече от скромен, но това което видях и разбрах, бе великолепен пример и премахва значението на бройката. Не се вписваше. Бе извън всяка система за обучение, няма го в конспектите, няма го учебниците…и всъщност, е причината да се ходи на училище… личния контакт и пример. (*Личното ми мнение е, че обучението се случва чрез директен контакт. 

Не случайно медицината няма задочна форма. Това е отделна тема, де, не по-малко важна.) 

И така….. Две години ни беше асистент по АГ. Три случки с негово участие ме изумиха тотално и ми останаха като христоматиен пример за академизъм, хуманизъм и финес. 

Това е първата : Д-р Др.А. беше скромен, фин, дори някак незабележим и сливащ се със средата. Бе неотменна част от всяка една стая, коридор или канцелария в АГ-то. Нещо, което е толкова естествено и незабележимо, за което ще се сетят единствено и само, ако го няма. Бе от онези невидими хора, на които се крепи цялото ни здравеопазване, което няма нищо общо с всички наредби, правила, заповеди и прочее административни инструменти, които винаги се пишат извън реалната среда. Все неща, които вече са се случвали, и естествено, докато станат правила, вече се разминават с деня в който ще се прилагат. Беше приел изцяло ролята и невидимостта си. Други пък, смятаха,че : „ …макар, да бе дребничък, няма как да не го "отчетеш"… с тази трептяща от белота престилка, с огромната си работна шапка, също толкова искрящо бяла..... Но и като всеки интелигентен човек, който си знае "цената"...без нужда от демонстрации на "сила", размахване на пръст, крякане и заповеди...“ ;-) Така и не разбрахме, дали това му тежеше… Единственият повод, който подсказваше, че може и да има нюанс за прието неодобрение бяха репликите от типа: - Хм, мен, безпартийния, ме карат да ходя на манифестация и да отбелязвам, кой от „партийните“ е дошъл и кой- не! 

Естествено, като студенти – тип „свободни електрони с непредвидимото движение - по ФукО“…., се случваше да се самоорганизираме и да стигнем и до Майчин дом - на „Здраве“. Отделение – „Родилна зала“. 

Ден първи – току що сме се запознали. Влизаме в „предродилно“. Голяма стая, пълна с притеснени родилки. Предстои им най-значимата метаморфоза в живота – разбираемо, крайно развълнувани и притеснени. Сестри сноват. Санитарки – дваж повече. Навсякъде, сякаш сами, се разнасят листове, апарати, колички, слушалки… Някакъв концентриран, многопластов, многоелементен, организиран хаос, който трябваше да видим, разберем и осмислим в тридесетминутното си присъствие. Това трябваше да научим днес и сега. 

Всичко в този момент бе с особена стойност и значение. Всяка реплика или жест отекваше с неподозирана сила и имаше мигновен ефект с последваща неизбежна реакция.. (*По онова време, рядко се случваше някой без "връзки" да попадне там! Беше обществена тайна. Всички мечтаеха да са там и да са с „връзки“, но беше недопустимо да се афишира! Така работеше системата! Всяко афиширане те правеше различен, поради некомпетентност, в невидимите механизми. Следваше моментален отказ и изхвърляне! По онова време важеше с пълна сила за всички институции, без изключения ) 

Атмосферата беше напрегната, а ние, по необходимост, се насложихме с непохватността и неадекватността си, за да я напрегнем още повече, макар, вече да не можеше. Спряхме на вратата. Всички погледи се насочиха към нас. Представете си, 8 легла, с по една „крайно“ бременна жена (без грим, прическа, нокти…и всичко, което и дава индивидуалност и самочувствие. Притеснени и с отнета възможност за „НЕ обществена“ реакция…. ), как реагират на влизането на завеждащия „родилно“( * "временния" Бог, от когото зависи „всичко“ ! ) с „облак“ от публика (студенти)…в този интимен и личен момент. 

Чувам репликата, не съм сигурен какво съм чул… и чак след малко, разбирам, че е истина. 

 - Кои от вас са тук - "с връзки" ?! Вдигнете ръка! - беше д-р Др.А. 

 Тонът на гласа бе изкован от шведска стомана! Сестрите, санитарките и самодвижещите се листове, колички …. се спряха на мига. Чу се безкомпромисно ясно, като камбанен звън в празна черква! Отекна от стените, мина през лицата, които започнаха видимо да бледнеят… Настана крещяща тишина и объркване. Времето спря! Никой не смееше да наруши тишината… Никой, вече, не искаше, а и да искаше, нямаше да роди! Ние, лукаво надничахме зад рамото му… и приехме, че присъстваме на редкия случай на възтържествуване на някакъв патологичен вид сраведливост. Веднага разбрахме, че тези с „връзките“ ще го загазят- най-после ще си получат заслуженото, от неспазването на официалния ред (*независимо от състоянието им). Имаше някакво парадоксално удоволствие от редките проблясъци за наличие на правда. Възхитително бе, как една проста реплика, от „невидим“ човек, има силата и потенциала, прямотата и верноста, за генерална промяна на политическата система на държавата, ако щете!Директно изявен конфликт между видимо и невидимо! 

От изненада, ред бе, и ние да онемеем. 

Виждали ли сте, полу- вдигнати ръце, които казват – и „да“ и „не“ едновременно?! Е, това виждахме – най-пълното и точно определение на „объркване“! Мигът продължаваше да се разтяга непоносимо, аха… и .. ! .....Чак тогава, прозвуча краят на изречението… 

- Защото,.......Защото на всички останали, аз ще съм „връзката“ ! Лично, ще се погрижа за всяка от вас ! 

Какво се случи ли?!  

Няма да напиша…. нито мога, нито имам такива букви по клавиатурата… 

Кой” бил – бил! Кой” разбрал – разбрал! Това се случва веднъж… и никога не се забравя! 

Благодаря, д-р Др.А.! 

Урокът, макар и обществен, е съкровено личен и незабравим… 

Учител ...от Бога! 

С признателност и възхита, вече д-р К.Б.