Rp/ за ядосани "американки"…Quantum satis ( колкото е достатъчно)

 От вчера имам...

Rp/ за ядосани "американки"…Quantum satis ( колкото е достатъчно)

Не за първи път се срещаме, ама тези ги заварих „криви“. От времето ли, от нивото на реката ли или просто им беше писнало от досадници…ама хич не кълвяха. Жегата не беше вече чак такава… Реката е бистра и с перфектния цвят, даже повече – трябва да са доволни, че всички снимки на неин фен, определено ще са перфектни…и ще ги прочуят още повече… С две думи, "американките" си бяха кисели.
Опитах какво ли не…Изредих мухите. Изредих нимфите. Наложи се да посегна към най-секретните си схеми.
Джапам и мисля, мисля и джапам… Бе, там са си – току някоя се стрелне пред мен, колкото и мен да вкисели. Чувствам се от глупав и все по-глупав…с всяка следваща крачка и минута.

Времето си върви, а решение няма….

Тцъ…`ич не щат и не щат…Ами сега?!

„Сега“-то го прочетох между водораслите! 

За пореден път видях американка, която се стрелна към мухата и се върна обратно- под „стряхата“ на водораслите. Не и хареса! Те са избуяли значително. Може и да има храна за рибите в тях, но за риболовците всяка „салата“ е проблем. Нито можеш добре да подадеш, нито може лесно да извадиш…“Салатата“ върви заедно с рибата. Ако типетът е като за очакваните риби, риба + „салата“ му идва в повече. Хайде превързвай, ако не дай Боже, хванеш някоя…

Отнесох се…
Да се върна към въпроса.. „Как да хванеш ядосана американка?“….

Просто е… Трябва да намериш неядосана! Второ – ядосваш я! (Много е важно!)
Успееш ли – твоя е!

Как се случва, ли?

Намираш потенциалния воден коридор между водораслите, където се предполага, че има налична риба. Позиционираш се така, че да можеш безпрепятствено да подадеш муха по него, така, че да мине баш през средата на коридора. Избираш най-гадната си, прежалена муха с която глупаво и грубо, да започнеш за удряш с мухата в началото на коридора. Един, два, три… и колкото трябва пъти… Важното е да накараш рибата да се размърда. И в двата случая размърдването ще се дължи на раздразването на рибата… първо защото нещо непрекъснато блъска по „къщата“, а второ и по-съществено ядосване е, че падащото прилича, ама не е това, което би искала да изяде…В този смисъл, не търсиш правилната муха, още повече, че не е задължително и да знаеш коя е.
(По дефиниция, правилната винаги е вкъщи, ако изобщо е вързана някъде от някого. Една от задължилените характеристики на "правилната" муха е никога да не е там, където е най-нужна!) .

Тук идва най сладкото ( и се иска много практика в тая ми ти работа)… точната преценка, достатъчно ли съм я ядосал, за да „накаже“ следващата преминала „муха“… като я захапе! 

А тук идва изненадата… Подавам и проверения, доказал се, монтански бъзер “Monty two”, (който при нормални условия си лови, за разлика от днес).

Краят : Държа руменобуза, бясна, кръглолика американка… неудържима в беса си, че яко се е минала…

Мед – на сърцето и душата…
Ключът пасна и реката се отвори!

Първата провлачи „крак“, пардон… перка! 

Извод: Ако те ядосат, ядосай ги и ти! Проста ра`ота!
Не бъдете егоисти –споделяйте и беса си! 

Д-р Косьо.
/Авг.2024 г/