Макар и само за няколко часа.....
Макар и само за няколко часа.....
......се получи отличен риболов.
Реката е ниска и бисра.т
Противно на очакванията, рибите бяха на най-плитките места...
Нямаше да пиша, ако не се бях впечатлил наистина. Като казвам плитки - разбирайте на 5 см. от брега, като перките им се виждат над водата!
Спомних си за едно от първите ми посещения на тази река.
Рано е. Слънцето - косо, едва се показва. Свети ми зад гърба и осветява баш петното, което съм си харесал за първо подаване. Знаете - тръпката е голяма. Водата е толкова бистра, че практически я няма при тази плитчина.
Не познавам добре обстановката, но принципно знам какво да правя. На брега съм и връзвам муха. Видях да се вдига една риба. Подавам... .. След двата резки неуспешни опита да вземе, успявам да я закача. Прилично пъргаво и студено балканче... Казвам "студено", защото реших, че това е една от причините за следващата случка.. температурата!
Тъкмо се канех пак да подам на същото място, осъзнавам, че виждам нещо, невъзможно.... Представете си риба около 80 +/- см... ,която само наполовина е във водата. Струята вода обмива очите и, а челото, главата, част от гърба и гръбната перка стърчат над водата! Водата е кристална, а рибата е спокойна и на място с 2 пръста вода! Хоризонтални пръста - имам пред вид. Втресох се! Разстоянието бе около 6-7 м.... и изключително удобно за правилен каст. Нищо не пречи - нито отперед нито зад гърба ми! "Дю шеш" - така да се каже.
Без изобщо да помисля - подавам. Рибата бавно и тежко се отмести десетина см.. към бързо плуващата муха... Пропусна я.
Изчаках, без изобщо да мога да преценя колко... и подадох втори път. Точно там където исках.. Рибата взе...и се върна на първоначалното място, все едно изобщо не е взимала каквото и да било.
Чувах си пулса в ушите. За миг изгубих ориентация какво и как да направя.. Бях дошъл за риби до 30-40 см, а това бе истинско мускулесто кафяво торпедо!
Глупава постъпка... Първо подадох, а после взех да мисля. Късно беше - мухата вече беше в устата и просто трябваше да или не трябваше да засека. Нещата се бяха случили!
Кой да помисли, че с това тънко никакво 0.14 ще се боря с местния монстър?!
Е, разбрах го... След леката и внимателна засечка, рибата просто тръсна глава и отиде в дълбокото...с мухицата ми.
Ог тогава не съм я виждал. Хиляда пъти ходих и пробвах...
А никой не ме караше да бързам.. Имах всичкото време на света за да сложа правилния типет. Да вържа по-здраво мухата и както съм на една въдица разстояние пак така, чинно и точно да подам при наистина идеалните условия, които все търсим, а така рядко намираме съчетани!?
Късмет... Не, никакъв късмет...
Просто, освен, че си изпиваш кафето е добре, да осъзнаеш, че и се иска време за да стигне до където трябва, за да събуди правилните мозъчни центрове...
Автопилотът - в случая ` ич, ама `ич не сработи...
Но пък си остана история, от първите ми срещи с тази река, която винаги има един коз повече в джоба си..... и чат-пат ползва!
К.Б.
06.2024 г.
Противно на очакванията, рибите бяха на най-плитките места...
Нямаше да пиша, ако не се бях впечатлил наистина. Като казвам плитки - разбирайте на 5 см. от брега, като перките им се виждат над водата!
Спомних си за едно от първите ми посещения на тази река.
Рано е. Слънцето - косо, едва се показва. Свети ми зад гърба и осветява баш петното, което съм си харесал за първо подаване. Знаете - тръпката е голяма. Водата е толкова бистра, че практически я няма при тази плитчина.
Не познавам добре обстановката, но принципно знам какво да правя. На брега съм и връзвам муха. Видях да се вдига една риба. Подавам... .. След двата резки неуспешни опита да вземе, успявам да я закача. Прилично пъргаво и студено балканче... Казвам "студено", защото реших, че това е една от причините за следващата случка.. температурата!
Тъкмо се канех пак да подам на същото място, осъзнавам, че виждам нещо, невъзможно.... Представете си риба около 80 +/- см... ,която само наполовина е във водата. Струята вода обмива очите и, а челото, главата, част от гърба и гръбната перка стърчат над водата! Водата е кристална, а рибата е спокойна и на място с 2 пръста вода! Хоризонтални пръста - имам пред вид. Втресох се! Разстоянието бе около 6-7 м.... и изключително удобно за правилен каст. Нищо не пречи - нито отперед нито зад гърба ми! "Дю шеш" - така да се каже.
Без изобщо да помисля - подавам. Рибата бавно и тежко се отмести десетина см.. към бързо плуващата муха... Пропусна я.
Изчаках, без изобщо да мога да преценя колко... и подадох втори път. Точно там където исках.. Рибата взе...и се върна на първоначалното място, все едно изобщо не е взимала каквото и да било.
Чувах си пулса в ушите. За миг изгубих ориентация какво и как да направя.. Бях дошъл за риби до 30-40 см, а това бе истинско мускулесто кафяво торпедо!
Глупава постъпка... Първо подадох, а после взех да мисля. Късно беше - мухата вече беше в устата и просто трябваше да или не трябваше да засека. Нещата се бяха случили!
Кой да помисли, че с това тънко никакво 0.14 ще се боря с местния монстър?!
Е, разбрах го... След леката и внимателна засечка, рибата просто тръсна глава и отиде в дълбокото...с мухицата ми.
Ог тогава не съм я виждал. Хиляда пъти ходих и пробвах...
А никой не ме караше да бързам.. Имах всичкото време на света за да сложа правилния типет. Да вържа по-здраво мухата и както съм на една въдица разстояние пак така, чинно и точно да подам при наистина идеалните условия, които все търсим, а така рядко намираме съчетани!?
Късмет... Не, никакъв късмет...
Просто, освен, че си изпиваш кафето е добре, да осъзнаеш, че и се иска време за да стигне до където трябва, за да събуди правилните мозъчни центрове...
Автопилотът - в случая ` ич, ама `ич не сработи...
Но пък си остана история, от първите ми срещи с тази река, която винаги има един коз повече в джоба си..... и чат-пат ползва!
К.Б.
06.2024 г.
Коментари
Публикуване на коментар