Свят в свят


Рано е. Милано e….



Градът тепърва ще се събужда като световна столица на модата.
Иноземните тълпи все още са във вид на самосиндикални туристи-индивидуалисти, нервно щъкащи – дано успеят да видят „всьо и вся“.
Местните не бързат. Други са. Разбират живота иначе. Пазят равновесието му и най-вече уюта! В погледите им се чете философска толерантност и приемане на всичко – по-точно на еклектичната картина наоколо– смесица от средновековните постройки с виевати фрески и ултрамодерните лъскави витрини на световните топ- модни брандове.
Кокетните магазинчета, кафетерии, пицарии някак сами си самоподреждат масичките, столчетата, цветята. Носи се подкупващо неустоимият аромат на прясно смляно кафе, с нотки от сладникавия мирис на печено бутер тесто.
Леко, но започва да се усеща приближаващият и неизбежен хаос….
Трамваите подрънкват в ритъм, периодично смесван със стържещия звук от повдигащи се метални щори.
Постепенно шарено се пълнят…
...
Спретнат, спокоен, достолепен дядо сяда в трамвая...
На следващата спирка се качва бабата (*от снимката). Издебва го в гръб и нежно го потупва по ръката. Той реагира топло и нежно. Гледаха се в очите и не си казаха нищо! Така продължиха пътуването си – спокойни, щастливи и докоснати - по неведом повод...
Милано е … хаосът напира. И неизбежно ще се случи!
Но там някъде, извън него, има поне двама, които със сигурност имат по-ценен и вълнуващ живот.
Други са. И разбират живота иначе…
А вие?.....
Така ги оставих...
Господ здраве да им дава!

К.Б.
Милано/ 09.2022 г.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Fly F version of Murphy`s low

Расперска техника за риболов на големи пъстърви

Upgrade на вълнения пач на елека.