muhatadnes VIII

Рано е. Милано e…. Градът тепърва ще се събужда като световна столица на модата. Иноземните тълпи все още са във вид на самосиндикални туристи-индивидуалисти, нервно щъкащи – дано успеят да видят „всьо и вся“. Местните не бързат. Други са. Разбират живота иначе. Пазят равновесието му и най-вече уюта! В погледите им се чете философска толерантност и приемане на всичко – по-точно на еклектичната картина наоколо– смесица от средновековните постройки с виевати фрески и ултрамодерните лъскави витрини на световните топ- модни брандове. Кокетните магазинчета, кафетерии, пицарии някак сами си самоподреждат масичките, столчетата, цветята. Носи се подкупващо неустоимият аромат на прясно смляно кафе, с нотки от сладникавия мирис на печено бутер тесто. Леко, но започва да се усеща приближаващият и неизбежен хаос…. Трамваите подрънкват в ритъм, периодично смесван със стържещия звук от повдигащи се метални щори. Постепенно шарено се пълнят… ... Спретнат, спокоен, достолепен дядо сяда в трамвая... Н

  Макар и само за няколко часа..... ......се получи отличен риболов. Реката е ниска и бисра. т Противно на очакванията, рибите бяха на най-плитките места... Нямаше да пиша, ако не се бях впечатлил наистина. Като казвам плитки - разбирайте на 5 см. от брега, като перките им се виждат над водата! Спомних си за едно от първите ми посещения на тази река. Рано е. Слънцето - косо, едва се показва. Свети ми зад гърба и осветява баш петното, което съм си харесал за първо подаване. Знаете - тръпката е голяма. Водата е толкова бистра, че практически я няма при тази плитчина. Не познавам добре обстановката, но принципно знам какво да правя. На брега съм и връзвам муха. Видях да се вдига една риба. Подавам... .. След двата резки неуспешни опита да вземе, успявам да я закача. Прилично пъргаво и студено балканче... Казвам "студено", защото реших, че това е една от причините за следващата случка.. температурата! Тъкмо се канех пак да подам на същото място, осъзнавам, че виждам нещо, невъзмо