muhatadnes VIII

Започнахме с лошо - директен удър на живота - направо в лицето и тялото на 40-45 годишна жена. Дано Бог е милостив и и даде шанс. Такъв не видях, но Той, вероятно има какво да направи ...Дано го е направил...;-( От момента в който прочетох за Аполон-Тиански, определено смятам, че ми е някакъв далечен пра-роднина. Говоря за тези случки в живота, които са най-естественото нещо на света. Така да се каже – случват се като предварително подредени, нагласени, начервени, напудрени, натъкмени, предвидени, подготвени... и хиляда други определения, които имат един единствен смисъл - напълно да съответстват на реалностите, без никакво напъване, комплексарщина т.е. - по възможно най-естествения и нормален начин. Затова "Тиански"-я, със своето НЕнасилие, ми е образец и цел за поведение: Усещане, разпознаване и преценка за етапа и пълно съобразяване и вписване в него. Намерих човек, който прие предизвикателството и няма нищо против да спи в средата на нищото и не го притеснява, че напълно

Няма нищо за разказване! Почна се с кефали. Расперите не показваха с нищо, че са там докато не почнаха да излизат едни дребосъци по 30-на см. По едно време водата в далечината се раздвижи и .... Учудих се как мога да подавам толкова далече ;-) На третата проводка с поповата и БААААМ.Борбата продължи около 20-на минути понеже се стремеше да се набие в бързея. Тези минути не мога да ти ги опиша.... Адреналина на МАХ и се молех да издържи влакното 0,20. Няма да ти споменавам, че ръката ми е още изтръпнала. Съби. Продължението: Има какво да добавя... Благодаря, на Съби, че "наля масло в огъня".. ;-) Бях го планирал, ама си е друго – с мостра! Кутийката ми пръщи от "попови лъжички" за распер, в разни варианти. А меракът ми, да ги употребя – още повече! И така - втурнах се към нещо малко по-различно от пъстървите - расперите! Ах, тези распери! Колко пъти съм ги хващал нощем, няма да ви разказвам - вместо овце, броя распери, еле пък преди пътуването. Най-после...На